Определение № 302 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г.

ВКСII гражданско отделение18.11.2013 г.докладчик Веселка Марева

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Т. Й. и Н. Ц. Ц. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 443 от 12.12.2012г. по гр.д. № 902/2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта му за разноските. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 248 ГПК. С определение № 443 от 12.12.2012г. по настоящето гражданско дело е оставена без разглеждане молба вх.№ 20960 от 15.10.2012г., подадена от Й. Т. Й. и Н. Ц. Ц., двамата от [населено място] за отмяна на определение № 658 от 22.03.2012г. по гр.д. № 3529/2011г. на Хасковски районен съд на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Молителите са осъдени да заплатят на ответниците по молбата С. М. М. и Т. А. М. сумата 600 лв. разноски по делото. С определение № 265 от 16.04.2013г. по ч.гр.д. № 1226/2013г. на Трето г.о. на ВКС е потвърдено горепосоченото определение и е разпоредено връщане на делото на настоящия състав за разглеждане заявеното от жалбоподателите искане по чл. 248, ал.1 ГПК. С подадената частна жалба срещу определение № 443/12.12.2012г. Й. Т. Й. и Н. Ц. Ц. са поискали изменение на определението в частта за разноските като са заявили, че същото е завишено, не отговаря на фактическата и правна сложност на спора и не е определено в съответствие с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците по молбата С. и Т. М. не са взели становище. С определение от 10.05.2013г. производството по молбата по чл. 248 ГПК е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 06.11.2013г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. С даденото в т.3 от тълкувателния акт разрешение се приема, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: В определение № 443 от 12.12.2012г., с което е оставил молбата за отмяна без разглеждане, съдът е присъдил разноски на ответниците по молбата в размер на 600лв. в какъвто размер е заплатеното от тях адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита на л. 26 от делото. Неоснователно е поддържаното от молителите възражение за прекомерност на това възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК. При определяне на минималното възнаграждение според Наредба № 1/09.07.2004г. се изхожда от защитавания материален интерес. В случая обект на поисканата от молителите отмяна е влязло в сила определение за прекратяване на производството по предявен от тях иск по чл. 53, ал.2 З. поради неотстраняване нередовности на исковата молба, като една от визираните от съда нередовности е непредставяне на данъчна оценка на имота, нужна за определяне цената на иска, съотв. на материалния интерес по смисъла на посочената наредба. Данъчна оценка на имота, който е обект на претенцията по чл. 53, ал.2 З., е представена от страна на ответниците по иска М. по повод на искането им до първоинстанционния съд за присъждане на разноски при прекратяването на производството и подадената от ищците частна жалба срещу присъдените разноски 1200лв. Видно от удостоверението на [община] от 18.03.2011г., че данъчната оценка на имота на ответниците с площ 580 кв.м. е 14 105лв. Предявената от ищците претенция е за установяване грешка в кадастралната карта изразяваща се в това, че обособената от собствените им имоти улица-тупик е придадена към имота на ответниците. При това положение дължимото минимално адвокатско възнаграждение се определя по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., а за производство по отмяна /без явяване в съдебно заседание/ съгласно чл. 9, ал.2 от същата наредбата възнаграждението е 3/4 от това по чл.7. При изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение по описания начин е видно, че то не надхвърля присъдената сума от 600лв. Поради това липсва основание за намаляването му както искат молителите. На основание чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК настоящето определение подлежи на обжалване с частна жалба. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Цитирани разпоредби

10