Определение № 2582 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Председателя на Софийски районен съд чрез пълномощник Т. Джурина против определение № 439 от 12.01.2024 год. постановено по адм. дело № 343/2024 год. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без разглеждане искането на М. Петров за спиране на предварителното изпълнение на заповед №АС-605/29.12.2023 год. на председателя на Районен съд София. В частна жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено по недопустима жалба в рамките на недопустимо производство. Частният жалбоподател счита, че оспорената заповед има характер на вътрешнослужебен акт по организационното ръководство на Софийски районен съд като със същата се засягат права и законни интереси на адресата и – съдия М. Петров. Счита, че спрямо обжалваната заповед е приложим текста на чл.2, ал.2, т.3 от АПК и същата не подрежи на съдебен контрол. Алтернативно, председателят на Софийски районен съд счита, че има правен интерес от обжалване на мотивите на съдебния акт относно момента на влизане в сила на заповед №АС-605/29.12.2023 год. Същият счита, че заповедта е влязла в сила от момента на нейното издаване като посочва, че обратното би обезмислило разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗСВ. Прави искане съдът да отмени определението и да прекрати производството по делото като недопустимо, алтернативно съдът да постанови незабавното изпълнение на заповед №АС-605/29.12.2023 год. или да потвърди като краен резултат така постановеното определение на АССГ. Ответникът по частната жалба съдия М. Петров чрез адв.К. Лялева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въпросът за допустимостта на жалбата на съдия Петров срещу заповед №АС-605/29.12.2023 год. все още не е решен, тъй като няма произнасяне по съществото на спора от първата инстанция. Твърди, че за частния жалбоподател не е налице правен интерес от обжалване на съдебния акт предмет на настоящото производство, както и че няма процесуална възможност да се обжалват мотиви на съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира за установено следното от фактическа страна: М. Петров е съдия в Софийски районен съд, Наказателно отделение и председателства 106 състав. Съгласно ЕР № 90094 от заседание № 9 от 13.01.2023 год. на ТЕЛК към „Втора МБАЛ-София“ ЕАД I състав на същия му е определена 50 % ТНР с водеща диагноза [диагноза] със срок на валидност до 01.06.2026 год. Със заповед № АС-53/13.02.2023 год. председателят на Софийски районен съд е наредил съдия Петров да бъде включен в системата за случайно разпределение на делата със 60 % натовареност, както и за срока на експертното решение съдия Петров да бъде изключен от разпределение за даване на седмични дежурства в рамките на отделението. С оспорената пред първата инстанция заповед №АС-605/29.12.2023 год. административният ръководител на Софийски районен съд е разпоредил считано от 01.01.2024 год. в системата за случайно разпределение на делата в профила на съдия Петров да се заложи 75 % натовареност, както и същият да бъде включен в разпределението за даване на седмични дежурства в рамките на отделението. По делото няма данни заповедта да е връчена на съдия Петров. На 09.01.2023 год. е подадена жалба от съдия Петров срещу заповед №АС-605/29.12.2023 год. до Административен съд София град като в жалбата освен искането за отмяна на заповедта е направено и искане за спиране изпълнението на обжалваната заповед. По това искане първоинстанционният съд се е произнесъл с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 439/12.01.2024 год., с което е оставил без разглеждане искането на Петров за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. За да постанови акт с процесното съдържание съставът на АССГ приема, че с атакуваната заповед е налице лично, пряко и индивидуално засягане на основна категория права на жалбоподателя, при което вътрешнослужебния характер на акта не е в състояние сам по себе си да предопредели неговата съдебна необжалваемост. По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта първоинстанционният съд приема, че същото е безпредметно, тъй като в акта няма включено нарочно разпореждане за допускане на предварително изпълнение, както и че същото не е допуснато по силата на закон. Жалбата подадена срещу заповедта поражда своя суспенсивен ефект по смисъла на чл.166, ал.1 от АПК. При извършената служебна проверка относно допустимостта на частна жалба настоящият състав намира, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в срока по чл.230 от АПК. Жалбата е подадена от лице без правен интерес от обжалване на определението на АССГ, поради което е процесуално недопустима. Както бе посочено по-горе с атакуваното определение е оставено без разглеждане искането на съдия Петров за спиране на предварителното изпълнение на заповед №АС-605/29.12.2023 год. на председателя на Софийски районен съд. Определението е неблагоприятно за оспорващия и само за него съществува процесуална възможност да го оспори пред горната инстанция. За издателя на заповед №АС-605/29.12.2023 год. – Председателят на Софийски районен съд не е налице правен интерес от обжалване на процесното определение, както по отношение на неговия диспозитив, така и по отношение на мотивите. От друга страна развитите в частната жалба доводи касаят съществото на спора, което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Първоинстанционният съд все още не се е произнесъл по жалбата на Петров срещу заповед №АС-605/29.12.2023 год. Видно от делото съдебното заседание за разглеждане на жалбата на Петров е насрочено за 18.03.2024 год. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение