Определение № 375 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 291/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Л. И. И. чрез пълномощника му адвокат А, против определение от 30.04.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 233 по описа за 2009 г. на Окръжен съд К., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната му жалба против определение от 26.02.2009 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд К., с което не е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство подадената по реда на чл.286 от ГПК молба против Г. И. Г. и В. И. В. за заплащане на сумите 15000 и 8000 лв. – стойност на извършени в сънаследствения имот подобрения, като е прекратено производството по частното гражданско дело. Ответниците в частното касационно производство Г. И. Г. и В. И. В. не са изразили становище. Окръжен съд К. е констатирал, че претенциите за заплащане на суми за извършени подобрения в делбения имот са били заявени в срока и по реда на чл.286, ал.1` от ГПК /отм./, оставени са без движение от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите им и с определение от 26.02.2009 г. е отказано допускането им за съвместно разглеждане, поради неотстраняване на нередовностите. Изложени са съображения, че това определение не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.213, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като не прегражда възможността на ищеца да получи съдебна защита на накърнените си права, доколкото би могъл да ги заяви в отделно производство и същевременно липсва изрична разпоредба, която да визира обжалваемост на такъв вид актове. Изводите на окръжния съд са незаконосъобразни. По своята същност претенциите, предявявани по реда на чл.286 от ГПК /отм./ имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, за сезирането с които законът не изисква формална писмена искова молба и предварително внасяне на държавни такси. Предявяването им обаче по естеството си представлява последващо обективно съединяване на тези осъдителни искове с конститутивния иск за делба. Затова исковете следва да отговаря на изискванията на чл.98 и чл.99 от ГПК-отм. /с посочените изключения/, като при нередовност се процедира съгласно чл.100 от ГПК. В случая съдът е бил надлежно сезиран с предявени по реда на чл.286 от ГПК /отм./ искове, като определението от 26.02.2009 г., с което е отказано допускането им до разглеждане в делбеното производство има характер на прекратително определение по чл.100, ал.2 от ГПК /отм./, което подлежи на инстанционен контрол съгласно чл.213, б.”а” от ГПК /отм./, а съответно определението на Окръжен съд К., с което частната жалба на Л. И. И. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частното гражданско дело следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за разглеждане на частната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение