Определение № 50010 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2258/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. срещу определение № 144/28.02.2022 г. по в. гр. д. № 587/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му досежно разноските чрез присъждане на направените от нея разноски за внесен депозит за допусната във въззивното производство тройна съдебно-оценителна експертиза. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката следва да понесе сторените разноски за извършената експертиза, тъй като същата не била кредитирана и взета предвид при постановяването на крайния акт. Твърди, че в процесуалния закон не било предвидено изключение от общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, че загубилата спора страна следва да заплати сторените от другата разноски. Моли постановеното определение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски за допуснатата тройна съдебно - оценителна експертиза в размер на 600 лева. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество– основателна. Аргументите за това са следните: С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на въззивното решение в частта му досежно разноските, с което е присъдил сторените разноски за извършената по делото единична експертиза от вещото лице Н., но е отказано присъждането на заплатения от касатора депозит за извършването на тройната съдебно-оценителна експертиза, с мотивите, че същата не била кредитирана от съда и не повлияла на изхода на спора. Настоящият състав намира така постановеното определение за неправилно. Видно от материалите по делото, жалбоподателката е внесла депозит за извършването по делото на тройна съдебно-оценителна експертиза. Предвид изхода на въззивното производство и с оглед липсата на специална разпоредба в процесуалния закон, касаеща присъждането на разноски за извършени по делото, но некредитирани, експертни заключения, приложение следва да намери общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно което сторените от ищеца такси и разноски в производството следва да бъдат заплатени от насрещната страна съразмерно с уважената част от иска. С оглед изложеното постановеното от въззивния съд определение следва да бъде отменено, а направеното от жалбоподателката искане за допълване процесното въззивно решение в частта за разноските следва да бъде уважено, като й бъдат присъдени и сторените разноски за допусната във въззивното производство тройна съдебно-оценителна експертиза в размер на 600 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,