Определение № 291 от 03.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 468/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност на НОХД № 676/2026 г. на РС – Пазарджик, образувано след отмяна от въззивния съд на присъдата по НОХД № 1010/2024 г. на същия съд във връзка с обвинение за палеж по чл.331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.330, ал.1 от НК против подсъдимата Р. П.. С определение № 282 от 13.05.2026 г, съдията докладчик е прекратил съдебното производство по посоченото НОХ дело и го е изпратил на настоящата инстанция с оглед упражняване на правомощията й по чл. 43, т. 1 НПК, като е изложил съображения, че промяната на местната подсъдност се налага поради местоживеенето на подсъдимата и на девет от свидетелите (в това число пострадали) в гр. София, както и на двама свидетели (също пострадали) в гр. Ихтиман, който е по-близо до гр. София, отколкото до гр. Пазарджик. Като допълнителен аргумент за предложената промяна на подсъдността е посочено, че поради отмяна на присъдата от въззивната инстанция, постановена в първото по ред първоинстанционно производство по НОХД №1010/2024 г. на РС – Пазарджик, се налага провеждане на пълно съдебно следствие с разпит на всички посочени лица. Искането е неоснователно. Съгласно чл.43, т.1 от НПК местната подсъдност за разглеждане на делото може да бъде променена, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд. В конкретния случай, макар повечето свидетели да са с местоживеене в гр. София и подсъдимата също да е със столичен адрес, не е налице основание за приложение на така предвидената процесуална възможност. Изводът на РС-Пазарджик, че предстои пълно съдебно следствие е преждевременен. В предстоящото разпоредително заседание може да се реши повторното първоинстанционно производство да се проведе по реда на някоя от диференцираните процедури, включително съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, при която може да се изключи разпит на всички или на някои от свидетелите. Освен това, процесуалното развитие на съдебната фаза на наказателния процес до момента сочи, че делото вече е било разгледано от същия съд без особени затруднения за участниците в него. Ето защо ВКС намира, че не са налице основанията по чл.43, т.1 от НПК, поради което