Определение № 86 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2692/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби с решение от 16.03.2018г. по в.гр.д.№ 62/2018г. на Окръжен съд – Бургас. С него след частична отмяна на решение от 19.10.2017г., постановено по гр.д. № 93/2015г. на Районен съд – Бургас е осъдено Военно формирование 32890 – Бургас да заплати на Т. С. А. сумата от 1995,97 лв., представляваща възнаграждение за 880 часа положен и некомпенсиран труд в рамките на общото удължено служебно време в периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на иска,както и сумата от 1000 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 1995,97 лева, дължима за периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г. С въззивното решение след частична отмяна на пъровинстанционното решение в осъдителната част, е отхвърлен иска на Т. С. А. против Военно формирование 32890 – Бургас за заплащане на сумата от 2 418,60лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 12.05.2009г. до 31.12.2012г, ведно със сумата от 150лв., представляваща мораторна лихва върху главницата. С въззивното решение е потвърдено първоистанционното решение в останалата част. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Т. С. А., чрез процесуален представител адв.П., в частта, с които е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на неизплатено възнаграждение за 880 часа положен и некомпенсиран труд в рамките на общото удължено служебно време в периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г. в останалата част до пълния предявен размер от 13 946лв., както и за мораторна лихва в останалата част до пълния предявен размер. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Военно формирование 32890 – Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение частично са уважени предявените искове. С определение №424 от 05.12.2018г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК. Производството по т.д. №6/2017г. на ОСГК на ВКС е приключило с постановяване на тълкувателно решение №5/2019 от 11.02.2022 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.