Определение № 364 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №ІІІ-928, постановено на 02.04.2014г. от Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав по в.ч.гр.д.№622/2014г. е оставена без уважение частната жалба, подадена от Д. С. Г. срещу разпореждане от 19.05.2011г. по ч.гр.д.№4307/2011г. по описа на Бургаския районен съд в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение №2837 от 19.05.2011г. Определението е обжалвано от Д. С. Г. с оплаквания, че е неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и като противоречащо на материалния закон и с искане да бъде отменено. Поддържа, че фактическите констатации на съда противоречат на обективните обстоятелства по делото, както и че в нарушение на правилото на чл.226, ал.1 ГПК в делото е встъпил цесионерът [фирма], който като приобретател може да замести своя праводател само при условията на чл.22 ГПК, каквито според жалбоподателя в случая не са налице. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Подадената от Д. С. Г. частна жалба следва да се приеме за недопустима, като съображенията за това са следните: В т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане ,с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение, не подлежи на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и предвид направеното от ответника по жалба искане, в полза на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 280лв. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение