Определение № 776 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12276/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г. Манолов. Частната жалба е против определение № 36329 от 05.11.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 4017/2025 г. В частната жалба се излагат доводи за неговата неправилност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на делото. Претендират се разноски и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканите от насрещната страна разноски за адвокатски възнаграждения. Ответникът по частната жалба – „Екосол България“ АД, чрез процесуален представител адв. А. Маркова, с отговор на частната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че определението на административния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по искова молба на Комисията за защита на конкуренцията за обявяване на нищожността на определение № 1867 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 1652/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С последното са отменени четири определения на Административен съд – София-област - определения №133/27.01.2025г., №134/28.01.2025 г., №135/28.01.2025 г. и №136/28.01.2025 г., всички постановени по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд – София-област, и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд. Отменените определения касаят поискано разрешение от КЗК за извършване на проверка по реда на чл. 50, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). С определение № 1867 от 25.02.2025 г. на ВАС определенията на Административен съд – София-област са отменени, тъй като касационният състав е констатирал допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С доводи, че определение № 1867 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 1652/2025 г. по описа на Върховния административен съд е нищожно, КЗК е подала искова молба с правно основание чл. 128а от АПК и е изложила твърдения, че оспореното определение е постановено в противоречие с принципите на административното производство, взето е извън правораздавателната власт на съда и съдържанието му е неразбираемо. С обжалваното определение № 36329 от 05.11.2025 г. по адм. дело №4017/2025г. Административен съд – София-град е върнал е исковата молба и е прекратил като недопустимо производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията за допустимост на иска по чл. 128а от АПК, тъй като определението на ВАС, чиято нищожност е поискано да бъде обявена, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. А с определението на ВАС е върната висящността на охранителното производство по чл. 51 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ пред Административен съд – София-област. Обжалваното определение е правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяна. Правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките за допустимост на иска по чл. 128а от АПК, тъй като определението на ВАС, чиято нищожност е поискано да бъде обявена, не прегражда по-нататъшното развитие на на производството. Не могат да се споделят доводите на КЗК, че този извод е неправилен поради това, че административният съд не е отчел обстоятелството, че се касае за охранително, а не за спорно производство по повод исканото разрешение по чл. 50 вр. чл. 51 от ЗЗК пред Административен съд – София-област. Доводите в тази насока са неоснователни защото независимо дали производството се характеризира като охранително или като такова, в което е налице спор между страни, по него могат да бъдат постановявани както актове, които преграждат, така и такива, които не преграждат развитието на производството. Характера на акта в случая не се влияе от вида на производството. Освен това действително първоначално производството пред Административен съд – София-област, имащо за предмет издаване на разрешение по чл. 50 вр. чл. 51 от ЗЗК, е било охранително. Определението, с което се издава или се отказва издаването на въпросното разрешение обаче, съгласно чл. 51, ал. 6 от ЗЗК, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Тоест при атакуването на един такъв акт вече се касае за различно производство – налице е спор. Именно по този спор Върховният административен съд се е произнесъл с процесното определение № 1867 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 1652/2025 г., с което се връща висящността на производството по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. Затова определението на ВАС, чиято нищожност е поискано да бъде обявена, не е охранително. За да бъде определението на ВАС предмет на иска по чл. 128а от АПК, следва то да се характеризира като преграждащо по-нататъшното развитие на производството. В процесния случай тази предпоставка не е изпълнена. Преграждат производството тези определения, които препятстват възникването или развитието на процесуално правоотношение между съда и съответната страна или го прекратяват, ако вече е възникнало, по начин, че не позволяват по отношение на него да бъде постановен предвиденият акт по същество на спора. В случая определението на ВАС, чиято нищожност е поискано да бъде обявена, не прегражда развитието на производството, тъй като с него само е върната висящността на производството пред първоинстанционния съд и не е налице окончателно преграждане на производството, както правилно е приел административният съд с обжалваното определение. По останалите въведени с частната жалба възражения, че след постановяването на определението на Върховния административен съд няма как да бъдат преиздадени абсолютно същите охранителни актове и че макар и съдът да е постановил връщане на делото за ново разглеждане, вече Комисията е извършила законни действия по разследване, настоящият касационен състав намира, че не дължи произнасяне. Така е, защото тези възражения надхвърлят предмета на спора, ограничен до правилността на атакувания съдебен акт досежно допустимостта на подадения иск с правно основание чл. 128а от АПК. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е неоснователно искането на частния жалбоподател – Комисията за защита на конкуренцията, за присъждане на направените от нея разноски по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника „Екосол България“ АД искане за присъждане на направените от него разноски по делото – за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждането им е своевременно направено и е доказано. Относно възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, същото е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не е много над минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Екосол България“ АД сумата от 1 680 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,