Определение № 4390 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 4219 от 14.11.2022 г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх. № 60368/26.09.2022 г., подадена от М. В. С., чрез адвокат П. В., срещу определение № 8788 от 14.09.2022 г. по ч. гр. д. № 9341/2022 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. ВКС, състав на второ гражданско отделение не е присъдил разноски на насрещните страни - И. С. Г., Д. Г. П., Д. И. М., К. А. Ф., П. Ц. А. и Б. Б. С., като е посочил, че производството пред първоинстанционния и въззивния съд се е развило като едностранно, тъй като делото е било прекратено поради недопустимост на предявените от М. С. искове, преди връчване на копие от исковата молба и доказателствата на насрещните страни. Ето защо е приел, че не е имало законно основание за депозиране на отговори на частната касационна жалба, респ. за претендиране на разноски във връзка с отговорите. На 21.11.2022 г. са депозирани от процесуалния представител на И. С. Г., Д. Г. П., Д. И. М., К. А. Ф., П. Ц. А. и Б. Б. С. молби по чл. 248 ГПК, като се иска от настоящия съд да измени и допълни определението си № 4219 от 14.11.2022 г. в частта за разноските, като присъди претендираните такива. В молбите се излага, че разноски се дължат, тъй като, въпреки че производството пред първоинстанционния съд е било едностранно, пред следващите две съдебни инстанции то се е развило като двустранно. На молителите е било връчено копие от подадената от М. С. частна жалба с указания за представяне на становище; същите са упълномощили адвокат, депозирали са отговори и са сключили договори за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Сочи се, че са налице всички законови предпоставки за присъждане на разноски, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. От М. С. не е постъпило становище по молбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира молбите по чл. 248 ГПК за неоснователни. Съображенията му за това са следните: Когато е подадена искова молба, за която съдът е приел, че е недопустима и не е връчил копие от нея на ответника, а е прекратил производството по делото, производството е едностранно – развива се единствено между ищеца и съда (арг. от чл. 130 и чл. 131, ал. 1 ГПК). В този случай не се поражда процесуално правоотношение между ищеца и ответника. Едва с възникването на процесуално правоотношение между страните по делото, ответникът става участник в процеса и разполага с правната възможност да организира защитата си, като предприеме съответните процесуални действия, реализирането на които е свързано и с направата на разноски; за страните се поражда и отговорността за разноски, с оглед изхода на спора. След като няма възникнало процесуално правоотношение между страните по исковата молба пред първоинстанционния съд, такова не може да се прояви валидно на друг, но производен на подаването на исковата молба етап – по повод подадената от ищеца въззивна частна жалба срещу прекратителното определение, евентуално – частна касационна жалба. Така изложеното важи и когато, при прекратено преди връчване на исковата молба дело, съдът погрешно изпрати на ответника по исковата молба копие от частната жалба срещу прекратяването. И в тази хипотеза не може да се приеме, че между страните по делото е породено валидно процесуално правоотношение, като предпоставка за отговорността за разноски по чл. 78 ГПК. Ако се допусне противното разрешение, би се стигнало и до неоправдано злепоставяне интересите на ищеца, който, за да подаде частната си жалба/жалби, е възможно да е бил мотивиран и от липсата на отговорност за разноски към насрещната страна, предвид едностранния до този момент характер на производството. Горното обуславя оставяне на молбите по чл. 248 ГПК без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,