Определение № 11332 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. Мартинов, срещу определение № 2519 от 01.08.2024 г. по адм. дело № 562/2024 г. на Административен съд – Велико Търново. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът – директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново изразява становище за недопустимост, незаконосъобразност и немотивираност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по подадена от „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД жалба срещу електронно писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и електронно писмо от 25.06.2024 г., с което се връчва на работодателя Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#46/07.06.2024 г. В петитума жалбоподателят е заявил, че иска: 1) да се отмени писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново; 2) да се осъди Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, респективно Агенцията по заетостта, да заплати на работодателя „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД сумата в размер на 20 396 лева, представляваща пропусната полза от неизпълнение на сключения договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#46/07.06.2024 г. за осигуряване на заетост по проект „Започвам работа – компонент 3 – Заетост“ по заявка № ЗР-КЗ-04-01-00046/08.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата жалба до пълното изплащане на дължимата сума, както и да се присъди законната лихва върху претендираната сума за периода от 06.07.2024 г. до подаване на жалбата до административния съд. Към жалбата „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е приложил заверено копие на документи, касаещи спора, в т. ч. оспорените писмо от 11.06.2024 г., кореспонденция с Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г., Допълнителното споразумение към договора. Жалбата не е подадена по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК чрез административния орган, а е постъпила направо в Административен съд – Велико Търново. Първоинстанционният съд не е изискал административната преписка, съгласно регламентацията на чл. 152, ал. 4 от АПК. С оспореното определение № 2519 от 01.08.2024 г. по адм. дело № 562/2024 г., Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД против електронно писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и електронно писмо от 25.06.2024 г., с което се връчва Допълнително споразумение към договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е подало в Бюрото по труда – Велико Търново заявка за свободно място и документи за допустимост по проект „Започвам работа“ компонент 3 „Заетост“ по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027. С писмо от 28.03.2024 г. дружеството уведомено, че е одобрено за участие на проекта, а с писмо от 11.04.2024 г. е одобрено насоченото от бюро по труда безработно лице Е. Н. за наемане на длъжността пазач-портиер. На 07.06.2024 г. между Агенция по заетостта и „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е сключен договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г. за осигуряване на заетост по проект „Започвам работа – компонент 3 – заетост“. С оспореното писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49 от 11.06.2024 г., Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново е уведомило дружеството, че одобреното лице Н. отказва да заеме мястото, в резултат на което „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е поискало двукратно (на 14.06.2024 г. и на 19.06.2024 г.) документът, с който Н. е отказал да заеме мястото и да бъдат насочени други лица за посочената длъжност. На 25.06.2024 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване, на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е изпратен за подпис проект на Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-0046#49/07.06.2024 г., с който същия се прекратява по взаимно съгласие на страните. С писмо от 06.07.2024 г. дружеството е уведомило бюрото по труда, че няма да подпише споразумението. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с жалбата се оспорват два документа – електронно писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49 от 11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и електронно писмо от 25.06.2024 г., с което се връчва Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-0046#49/07.06.2024 г. По отношение на първия документ - електронно писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49 от 11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, съдът е приел, че съдържа изявление, че лицето Н. отказва да заеме мястото, за което дружеството участва по програмата, поради което има уведомителен характер. След като писмото единствено уведомява дружеството за отказа на трето лице, то не представлява индивидуален административен акт. По отношение на втория документ, съдът е посочил, че не представлява властническо волеизявление, а дори да се приеме, че действителната вола на дружеството е да оспори връченото Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г., то отново липсва административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на представените от жалбоподателя документи - Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г. се установява, единствено, че то е проект – не носи подписи на посочените в него лица, поради което не е административен акт. Посочено е, че според твърденията на жалбоподателя, същият изрично е отказал да подпише предоставеното му допълнително споразумение, следователно такова не е постигнато между страните по договора, за да породи прекратяване на договора, респективно липсва и правен интерес на дружеството от оспорване. Въз основа на всичко изложено, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу двете писма и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно по следните съображения: На първо място настоящата съдебна инстанция намира, че определението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото съдът не е изискал от административния орган прилагане по делото на административната преписка в цялост в съответствие с чл. 152, ал. 4 от АПК, а се е произнесъл само въз основа на приложените към жалбата писмени доказателства. В конкретния случай неприлагането по делото на административната преписка препятства правилната преценка на съда по допустимостта на жалбата и наличието на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като на основание чл. 152, ал. 4 от АПК съдът следва да изиска административната преписка от ответника, в т. ч. и електронната такава, доколкото следва да се извърши проверка относно обстоятелството дали изпратеното чрез Системата за сигурно електронно връчване съобщение, касателно приложеното Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г. е подписано с валиден електронен подпис. Освен всичко изложено, определението е неправилно и предвид следните съображения: С определението съдът се е произнесъл по допустимостта на производството, като е приел за безспорно, че е сезиран с жалба срещу електронно писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и електронно писмо от 25.06.2024 г., с което се връчва Допълнително споразумение към договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г. Действително в жалбата си до Административен съд - Велико Търново „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е посочило, че оспорва електронно писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и електронно писмо от 25.06.2024 г., с което се връчва на работодателя Допълнително споразумение към Договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#46/07.06.2024 г., но в петитума жалбоподателят е заявил, че иска: 1) да се отмени писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново; 2) да се осъди Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, респективно Агенцията по заетостта, да заплати на работодателя „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД сумата в размер на 20 396 лева, представляваща пропусната полза от неизпълнение на сключения договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#46/07.06.2024 г. за осигуряване на заетост по проект „Започвам работа – компонент 3 – Заетост“ ведно със законната лихва. По същество в жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на извършените от Дирекция „Бюро по труда“ действия към жалбоподателя. Безспорно прекратяването на договора с дружеството, чиято заявка е одобрена за финансиране засяга правата на заявителя и същият има право на жалба срещу това прекратяване. Ето защо, като е приел, че се обжалва писмо изх. № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/11.06.2024 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и електронно писмо от 25.06.2024 г., с което се връчва Допълнително споразумение към договор № ЗР-КЗ-04-01-00046#49/07.06.2024 г., без предварително да даде указания на жалбоподателя за конкретизиране на предмета на спора, съдът се е произнесъл по нередовна жалба. Извършената на формално основание преценка за предмета на спора противоречи на очевидната същност на искането и на задължението на съда по чл. 9, ал. 4 от АПК и чл. 171, ал. 5 от АПК да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки или неясноти в изявленията им. Съдът е следвало да констатира нередовността на жалбата и да я остави без движение, с указание за конкретизиране на предмета на спора, което в случая не е сторено. В тази връзка съдът следва да извърши проверка дали сключеният договор между Агенцията по заетостта и „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД представлява административен договор по смисъла на чл. 19а, ал. 2 от АПК, съответно - да остави жалбата без движение с указания да се уточни предметът на делото – оспорване на административни актове или иск за неизпълнение на договор. Предвид всичко изложено като е достигнал до извод за недопустимост на жалбата и я е оставил без разглеждане, и е прекратил производството по делото, без да изиска административната преписка и предварително да даде указания за конкретизиране на предмета на сезиращия акт, Административен съд – Велико Търново е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на съда, за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на указанията дадени в настоящето определение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,