Определение № 3453 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1766/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място], срещу определение № 326 от 31.05.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 526 по описа на съда за 2023 г., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 3646/21.05.2024 г., подадена от частния жалбоподател, с искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК, на решение № 79 от 14.03.2024 г. по в.т.д. № 526/2023 г. на Варненски апелативен съд, I състав, в частта му за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и за постановяване на друго определение, с което да се уважи искането по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят сочи, че към момента на постановяването на решение № 79 от 14.03.2024 г. на Варненски апелативен съд за него е липсвало годно правно основание за депозирането на молба по чл. 248 ГПК, доколкото в този съдебен акт не е имало осъдителен диспозитив срещу него за разноски във въззивното производство. Според изложеното евентуална молба по чл. 248 ГПК, депозирана от настоящия жалбоподател преди постановяването на решение № 134 от 09.05.2024 г. по делото на Варненски апелативен съд, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалния съдебен акт, би се явила преждевременно подадена. Изтъква се, че едва с решение № 134 от 09.05.2024 г. по въззивното дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 79 от 14.03.2024 г., като „Дженерали Застраховане“ АД е било осъдено да заплати разноски по делото. Твърди се, че доколкото в допълнително постановеното решение № 134 от 09.05.2024 г. за първи път се съдържа осъдителен диспозитив срещу „Дженерали Застраховане“ АД в частта за разноските, то по силата на чл. 248 ГПК „Дженерали Застраховане“ АД разполага с процесуална възможност да депозира искане за допълването или изменението му в частта за разноските, в срока за обжалването му. В обобщение се изтъква, че едва след обективиране в правния мир на действителната воля на Варненски апелативен съд съгласно поправения диспозитив на съдебното решение в частта за разноските, за жалбоподателя е възникнало процесуалното право, а и правен интерес за искане за допълване/изменение на решението за поправката по реда на чл. 248 ГПК. В рамките на законоустановения срок по чл. 276, ал.1 ГПК, от насрещната страна е подаден писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва основателността й и се иска потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това, настоящият касационен състав намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като такава без предмет. Със същата е обжалвано определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане молба на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските – с искане за намаляване, като прекомерно, на присъденото по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на насрещната на молителя страна, от присъдения от съда размер – 1518 лв., до такъв от 200 лв., който жалбоподателят намира за отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на делото в протеклото въззивно производство. Въпросът за размера на същото възнаграждение – предмет на оставената без разглеждане от въззивния съд с обжалваното в настоящото производство определение, молба на жалбоподателя до въззивния съд по чл. 248 от ГПК, е разрешен с неподлежащо на обжалване определение, постановено от настоящия въззивен състав по ч.к.д. № 1764 по описа на ВКС, ТК, Второ т.о. за 2024 г. и неговото ново пререшаване от страна на въззивния съд по реда на чл. 248 от ГПК, би било недопустимо. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение