Решение № 88 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 77/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение25.02.2009 г.докладчик Ценка Георгиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 44 от 16.01.2009г. по в.гр.д. № 989/2008г. на Плевенския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на М. А. С. за процесуално представителство по в.гр.д. № 989/2008г. на Плевенския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. С. от гр. Л. срещу определение № 44 от 16.01.2009г. по в.гр.д. № 989/2008г. на Плевенския окръжен съд, с което е отказано осигуряване на правна помощ. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК подлежи на обжалване, и е процесуално допустима - чл. 274, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения: С въззивната жалба М. А. е поискал предоставяне на правна помощ съгласно Закона за правната помощ. С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е отказал осигуряване на правна помощ, като е приел, че не са представени доказателства за получаваното от жалбоподателя обезщетение за безработица. Определението е незаконосъобразно. От представените във въззивното производство от частния жалбоподател писмени доказателства се установява, че същият не е женен, има задължения за издръжка към две малолетни деца, не притежава недвижими имоти и от 1994г. е регистриран в Бюрото по труда гр. Л. като търсещ работа. Размерът на получаваната от М. А. помощ по чл. 9 ППЗСП за времето от м. 02.2008г. до м. 06.2008г. и от м. 09.2008г. до м. 12.2008г., видно от сл. бележка от 29.01.2009г. на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Л., е по 97,65 лв. месечно. Посочените данни за семейното и имуществено състояние на частния жалбоподател обосновават извод за основателност на искането му за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ /ДВ бр. 79/2005г./. Частният жалбоподател няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по предявените срещу него искове по чл. 71, ал. 2 и чл. 72 СК, като същевременно не са налице визираните в чл. 24, т. 1 и 2 ЗПрП пречки за предоставянето й. По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК определението на Плевенския окръжен съд следва да се отмени и искането за предоставяне на правна помощ да се уважи. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10