Определение № 2386 от 11.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 389/2024 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Образувано е по молба на Национална агенция за приходите, представлявана от главен публичен изпълнител Б. Х. – Т., за отмяна на влязло в законна сила определение № 1684 от 29.06.2022г. по гр.д. № 1451/22 на САС, с което е потвърдено протоколно определение от 06.04.2022г. по т.д. № 154/2021г. на СГС, ТО, VI-9 състав, с което производството по делото е прекратено по отношение на ответника „Монолитстрой -3“ ЕООД. Молителят твърди, че първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от НАП иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК против ответниците „Монолитстрой-3“ ЕООД и „Бургас Инвест 2015“ АД, но поради вписано заличаване на първия ответник производството по отношение на него е било прекратено. Поддържа, че с влязло в сила на 17.11.2023г. решение № 149 от 10.05.2023г. на Окръжен съд Бургас е уважен предявеният от НАП иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца „Монолитстрой-3“ ЕООД и решението е вписано в ТР на 04.12.2023г. Поради това намира, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на ответника „Монолитстрой-3“ ЕООД. Ответникът по молбата „БУРГАС ИНВЕСТ 2015“ АД не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, взема предвид следното: С подадената молба се иска отмяна на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на единия от ответниците по предявения иск - „Монолитстрой -3“ ЕООД. Съгласно т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Определението, чиято отмяна се иска, не е от кръга на посочените в т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. актове, подлежащи на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК, тъй като не разрешава материалноправен въпрос и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Това определение не е и от категорията на посочените в т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС прекратителни определения, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол – определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Поради това молбата, по която е образувано настоящото производство, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Без значение за този извод са конкретните твърдения, изложени в молбата за отмяна и поддържаното основание по чл.303 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение