Определение № 3727 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез юриск. Белева, против определение № 11309/20.11.2023 г., постановено по адм. дело №10464/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 852 от 18.09.2023 г., постановено по к.н.а.х. дело № 763/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. С обжалваното определение на Административния съд е спряно производството по к.н.а.х. дело № 763/2023 г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз/СЕС/ по дело С - 61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по к.н.а.х. дело № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Според частния жалбоподател процесното определение на ВАС е неправилно, тъй първоинстанционния съд изрично е посочил в своето определение за спиране на производството, че същото подлежи на обжалване. От друга страна - съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК не е допустимо подаването на жалба срещу определенията на съдилищата за спиране на производството, които са отправили въпроси към СЕС, но не и за определянията за спиране на делата на това основание, постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС, поради което в този случай преценката за наличие за преюдициалност подлежи на проверка от по - горен съд. Моли да се отмени обжалваното определение, а частната жалба срещу определение №852/18.09.2023 г., постановено по к.н.а.х. дело № 763/2023 г. на Административен съд – Хасково да бъде разгледана по същество. От ответната страна – О. Шанслъ е постъпил писмен отговор по частната жалба в законово установения срок, с искане да бъде оставена без уважение, определение № 11309/23, постановено по адм. дело № 10464/23 от състава на седмо отделение на ВАС да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноски. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ против Определение №852/18.09.2023 г., постановено по к.н.а.х. дело № 763/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г на Съда на Европейския съюз. За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично предвидена в изр.2 на чл.631, ал.1 от ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друга държава – членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициалното запитване. Определението е неправилно по следните съображения: Основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, е наличието на висящо производство с преюдициално значение в същия или друг съд. Между двете дела следва да съществува връзка на обусловеност, като преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. След като е налице спиране на съдебното производство до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност, защото всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща приложимостта на сочената разпоредба. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. Съдът дължи отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване въпроси са от значение за изхода на спора по спряното дело. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, против Определение №852/18.09.2023 г., постановено по к.н.а.х. дело № 763/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Не споделям мнението на мнозинството, при следните съображения от правна страна: С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение. Касационният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. Висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, както приема АС гр. Хасково в обжалваното определение и настоящия петчленен състав на ВАС. Според мен невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Като постановено в тази насока, обжалваното определение на тричленния състав на ВАС е правилно. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване.