Определение № 5848 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на „Кети 94“ ООД, представено от адв. Марков, срещу определение № 2849/25.03.2025 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 149 по описа за 2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/321114938/13.12.2024 г. на началника на заместник-директора на ТД Митница Пловдив и е прекратено производството по делото. Според жалбоподателя неправилно е отречено правото му на достъп до съд, тъй като със заплащането на санкцията за нарушението, което е основание за налагане на ПАМ не е отпаднал правният интерес от оспорване на заповедта, с която е наложена. Иска отмяна на определението. Претендира деловодни разноски. Ответникът по частната жалба – заместник-директора на ТД Митница Пловдив не изразява становище в срока по чл. 232 от АПК. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и след проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното определение е отречено правото на съдебно оспорване на „Кети 94“ ООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/321114938/13.12.2024 г. на началника на заместник-директора на ТД Митница Пловдив. Според административния съд щом с последваща заповед от 20.01.2025 г. е прекратена наложената мярка, а жалбата срещу индивидуалния административен акт е постъпила в съда на 22.01.2025 г., то за жалбоподателя не съществува правен интерес от оспорването. Определението е неправилно. Със заповед № ЗТД-3000-381/321114938/13.12.2024 г. на началника на заместник-директора на ТД Митница Пловдив е разпоредено запечатване на стопанисван от жалбоподателя търговски обект на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС и е забранен достъпът му до него на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. ПАМ е прекратена със заповед № ЗТД-3000-24/32-20248/20.01.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив, тъй като е извършено плащане от адресата на ПАМ имуществената санкция по НП № BG2024/3000-724/НП от 12.12.2024 г. При препращането от чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС материална предпоставка за налагането на ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от същия закон. В обхвата на чл. 124а от ЗАДС са и нарушенията, за които жалбоподателят е санкциониран с НП от 12.12.2024 г. Законодателната техника на препращането е използвана и за установяване на материалните предпоставки на забраната за достъп по чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС - те са същите като на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от закона. Правопрекратяващ за действието на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС юридически факт, въведен с ал. 5 на същата разпоредба, е плащането на глобата или имуществената санкция. Този юридически факт действа занапред и има за последица задължението на администрацията за restitutio in integrum - за отпечатване на запечатаните обекти /чл. 124б, ал. 5, изр. 2 от ЗАДС/. Без да ретроагира, плащането на имуществената санкция не засяга спора за съществуването правомощието на митническия орган да разпореди ПАМ с корелативното му задължение на адресата на мярката да търпи ограничението в правната си сфера, поради което не дисквалифицира правния интерес на адресата от решаването на този спор. Прекратяването на мярката на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е съдържателно различно от оттеглянето на акта за налагането й, което би следвало да се извърши в съдебната фаза на процеса по реда на чл. 156 от АПК и затова не изключва допустимостта на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Прекратяването на мярката е различно и от отмяната й /отмяната има ретроактивно действие, а прекратяването е занапред/ и не обезпредметява търсената съдебна защита срещу ЗНПАМ. Привръзката на основанията на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС с тези по чл. 124б, ал. 1 от закона прави относими към забраната на достъпа и прекратяването на забраната съжденията за запечатването. Неправилният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорването на преграждащо определение е отклонение от типичното развитие на съдопроизводството по административни дела. Предмет на делото по гл. 13 АПК при обжалването на такова определение е спорът за съществуването на правото на достъп до съд в първоинстанционното съдебно производство. Отмяната на това определение обуславя движението на процеса напред и частният жалбоподател получава „привременна“ защита. Затова и делото не приключва в касационната съдебна инстанция, та тя да се произнесе по искането за разноски (вж. чл. 81 ГПК), с арг. от чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК по това искане следва да се произнесе първостепенния съд. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение