Определение № 777 от 29.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 779/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от “К”О. срещу О. № V* от 01.09.2009 год. по ч.гр.д. № 439/2009 на Бургаския окръжен съд. С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.423 ал.1 т.1 и ал.3 предл.2 ГПК Бургаският окръжен съд е приел, че връчването на заповедта за изпълнение, издадена в полза на “С”О. не е било опорочено, поради което не е приел възражението на “К”О. и е оставил без уважение искането му за спиране изпълнението на издадената заповед. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на БОС на редовността на връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание. Определението по чл.423 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство, въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи. Ако възражението се приеме за основателно, възстановява се висящността към момента по чл.415 ал.1 ГПК. Ако не бъде уважено, възстановява се стабилитета на заповедта за изпълнение. Т.е. касае се за производство, сходно с производството по чл.303 и сл. ГПК, приложимо към исковото производство. С произнасянето на Бургаския окръжен съд по основателността на възражението и обусловеното от него искане за спиране на изпълнението, производството е приключило. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че то подлежи на обжалване е без значение. За функционалната подсъдност, съдът следи служебно, поради което частната жалба ще следва да се остави без разглеждане. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.