Определение № 306 от 07.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 47/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на Р. Тр.П. и Т. П.П., и двамата от [населено място], срещу решението на ОС Търговище от 06.ХІ.2012г. по гр.д. № 262/2012г. С определение № 119/09.V.2013г. по гр.д. № 47/2013г. ВКС на РБ е спрял производството по делото до произнасянето на ОСГТК по т.д. № 1/2013г. По делото е представено удостоверение от 29.VІІІ.2013г., издадено от [община], от което е видно, че А. И. М. – ищец по делото и ответник по касационната жалба, е починал на 12.І.2013г. Като оставени от него наследници са посочени А. А. М., починала на 22.ІІ.1985г., и В. А. И. от [населено място]. От служебна справка в НБД „Население”, извършена по реда на Наредба № 14/18.ХІ.2009г., е видно, че в базата за А. А. има данни само за ЕГН и че е починала. А от писмо от 23.Х.2013г. на Столична община – район „Б.” /на която [община] е препратила искането на ВКС за изпращане на удостоверение за наследниците на А. А. М./ е видно, че след направена проверка по ЛРК /живи и починали/ не са били открити данни за А. А.. Налице са при това положение предвидените в чл. 227 от ГПК предпоставки за продължаване на производството по отношение на правоприемницата на починалия А. И. М. В. А. И., която следва да бъде конституирана като страна в него. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,