Определение № 44 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2022 г.
ВКСII гражданско отделение21.03.2022 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на Постановление за възлагане от 23.07.2014 г., издадено по изп.д.№ 12272/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ *, съставено относно недвижим имот, представляващ апартамент № 10 в [населено място], [улица] – 104, ет. 4, която е подадена от Й. К. С. чрез адвокат Б. З. и е регистрирана с вх.№ 074 923 от 08.11.2021 г. по описа на ЧСИ с рег.№ *. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 660/2022 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от съобщаването му на молителя, което да се извърши съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 074 923 от 08.11.2021 г. по описа на ЧСИ с рег.№ *, подадена от Й. К. С. чрез адвокат Б. З. (чиито действия са потвърдени с молба с вх.№ 003 567 от 18.01.2022 г. – л. 46 от наст.дело). С молбата се иска отмяна на Постановление за възлагане от 23.07.2014 г., издадено по изп.д.№ 12272/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ *, съставено относно недвижим имот, представляващ апартамент № 10 в [населено място], [улица] – 104, ет. 4. Релевирано е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – нарушено право на участие в изпълнителното производство. Постъпил е писмен отговор от купувача от публичната продан – Т. Д. Н. – З. чрез адвокат А. Л. от САК. Възразява, че молбата е недопустима, евентуално - неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение. Постъпили са мотиви от ЧСИ Н. М. (рег.№ *) със становище, че молбата е недопустима, евентуално - неоснователна. Извършвайки проверка за допустимостта на подадената молба за отмяна, съставът на ВКС съобрази, че по въпроса „Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти” е образувано тълкувателно дело № 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС. Въпросът е релевантен към преценката за допустимост на молбата за отмяна, поради което, както и съобразно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е налице основание за спиране на производството до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият състав на ВКС обаче намира, че в конкретния случай не следва да се постановява спиране на производството. Дори при положителен отговор на поставения за тълкуване въпрос, подадената от Й. К. С. молба за отмяна се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Данните по приложеното изп.д.№ 12272/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 841 сочат, че Й. К. С. е узнал за издаденото Постановление за възлагане от 23.07.2014 г. най-късно на 08.01.2015 г., когато е депозирал жалба срещу него (л. 551 от изп.дело). Жалбата е разгледана в производството по ч.гр.д.№ 3909/2015 г. по описа на СГС, г.о., ІІІ „в” състав, което е приключило с Решение № 6668 от 01.10.2015 г. (л. 596 – 598). Считано от 01.10.2015 г. Постановлението за възлагане от 23.07.2014 г. е влязло в сила, като за Й. К. С. узнаването за факта на издаването му предхожда момента на влизане в сила. Това означава, че считано от 01.10.2015 г. е поставено началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е изтекъл на 01.01.2016 г. С изтичането на срока се преклудира възможността да бъде упражнено правото да се иска отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане, поради което молбата за отмяна с вх.№ 074 923 от 08.11.2021 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено. Към извода за пропускане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК са ирелевантни както факта на подадената от Я. П. С. процесуално недопустима молба за отмяна на Решение № 6668 от 01.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 3909/2015 г. по описа на СГС, г.о., ІІІ „в” състав (която е оставена без разглеждане с Определение № 183 от 14.08.2017 г. по търг.д.№ 213/2016 г. на ВКС, І т.о.), така и факта кога Й. К. С. е получил покана за доброволно изпълнение на задължението да предаде имота на купувача от публичната продан във връзка с неколкократно насрочваните от ЧСИ въводи. Въводът във владение след проведена публична продан не съставлява изпълнително действие, а е облекчен ред за обезпечаване правото на собственост на купувача (в този смисъл е Решение № 87 от 22.07.2015 г. по гр.д.№ 659/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съответно - постановените в тази връзка мерки и разменени книжа не оказват никакво влияние върху течението на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо настоящият състав на ВКС не излага аргументи за значението на постановеното по гр.д.№ 55359/2019 г. по описа на СРС, 170 състав обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на въвода във владение” (л. 1008), действието на която при това касае единствено въвода, насрочен за 23.10.2019 г. (л. 1028). По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия