Решение № 224 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 897/2011 г.

Решение № 224 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 897/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. г. по с. ст. -с. Б. чрез адв. Т. Д. срещу решение № 330 от 8.03.11 г. по в. гр. дело № 3269/10 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 2459 от 16.07.10 г. по гр. дело № 2676/10 г. на Районен съд - Пловдив. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от В. С. С. С определение № 112 от 1.02.2012 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса има ли право директорът на училище с делегиран бюджет да направи признание на предявени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В отговор на въпроса настоящият състав приема, че няма законна пречка директорът на училище с делегиран бюджет да направи признание на предявени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител е работодателят, в конкретния случай - училището. Същото се управлява от директора - чл. 37 ЗНП. По силата на Закона за държавния бюджет - § 53 от ЗДБ за 2010 г. директорът на училището има право самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището; да се разпорежда със средства на училището; да определя индивидуалните възнаграждения и др. Следователно директорът упражнява работодателската власт. Като работодател е страна в материалното трудово правоотношение, поради което може валидно да извършва процесуални действия в процеса, в т. ч. и да признава искове за защита срещу незаконно уволнение, предявени от работник или служител. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 393/4.01.10 г. на директора на П. [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с В. С. С. от длъжността "помощник директор учебна дейност" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата, е незаконна. За да постанови решението си по реда на чл. 237 ГПК съдът е счел, че има валидно признание на исковете от страна на процесуалния представител на ответника - работодател. Прието е, че директорът на гимназията има право да се разпорежда с признатото право след като има работодателска правоспособност. В касационната жалба се излагат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на решението. Поддържа се, че не е налице валидно признание на исковете от директора на училището, съответно от пълномощника адв. Н. П. Ответницата по касационната жалба В. С. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е законосъобразно. Не е допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 237 ГПК. Поради наличие на установените в закона предпоставки правилно е приложен предвидения в чл. 237, ал. 1 ГПК процесуалния ред. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че директорът на училището има право да направи признание на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че пълномощникът адв. Н. П. не е била упълномощена да признае исковете с отговора по чл. 131 ГПК. Видно от приложеното пълномощно към договора за правна помощ от 15.04.10 г. същата е била надлежно упълномощена от директора на ответната гимназия да я представлява и защитава до приключване на делото, включително и с правата да признава исканията на противната страна. По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.