Определение № 8129 от 23.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. К. от гр. Ихтиман срещу Определение №696 от 19.05.2025 г. на Административен съд София – област (АССО) по адм. дело №516/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждан жалбата на М. Т. К. против Заповед №548 от 20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман; оставено е без разглеждане искането на М. Т. К. за спиране на изпълнителното производство по чл. 280, т. 1 АПК и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 177, ал.1 и ал. 3 АПК, тъй като жалбоподателят не е участвал нито в административното производство, нито в предходното съдебно производство и не е бил уведомен своевременно за издадената заповед. Съдът е тълкувал разширително и неправилно процесуални норми. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел искането за спиране на изпълнението за недопустимо, без да разгледа задълбочено твърденията на жалбоподателя за значителни и трудно поправими вреди. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Ихтиман счита частната жалба за неоснователна и прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Със Заповед №548 от 20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман, на основание 225а, ал.1 във връзка с ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Плътна ограда, находяща се в северозападната част на имот с планоснимачен №223 в кв. 101, им с пл. № 2650, имот с пл. №2482 и североизточната част на имот пл. №2482 в кв. 99 по плана на гр. Ихтиман, общ. Ихтиман. От представените по делото нотариални актове и удостоверение за граждански брак се установява, че имотът, в който е установен незаконният строеж е съпружеска имуществена общност (СИО). С Решение №261 от 01.03.2024 г. по адм.д. №669/2023 г. е отхвърлена жалбата на С. Х. К. против Заповед №548 от 20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман. Решението е влязло в сила на 02.05.2024 г. За да остави без разглеждан жалбата на М. Т. К. против Заповед №548 от 20.04.2023 г., АССО приема, че по силата на чл. 177, ал. 3 АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Съдът намира, че не следва да се прави стеснително тълкуване на нормата на чл. 177, ал. 1 АПК и следва да се счита, че тя е относима само за лицето, което вече е оспорило индивидуалния административен акт и оспорването му е отхвърлено. Ако се приеме обратното, то това ще противоречи на нормите на чл. 245, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 АПК. За да остави без разглеждане искането за спиране по чл. 280, т. 1 АПК, първоинстанционният съд сочи, че изпълнителното производство се спира по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране. Това може да бъде направено при подаден от жалбоподателя отрицателен установителен иск по реда на чл. 292 АПК или при жалба по чл. 294 АПК срещу действия на органа по изпълнението, каквито в случая няма. Определението е неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. Т. К. против Заповед №548 от 20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман и е прекратено производството в тази част, и правилно в останалата му част. Силата на пресъдено нещо има обективни и субективни предели. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения са регламентирани в чл.177, ал. 1 АПК. Тези правни субекти, за които съдебното решение създава задължение да признаят неговия резултат и да съобразят поведението си с установеното с него правно положение, са страните по делото. Освен силата на пресъдено нещо, правна последица на съдебното решение, с което оспореният акт е отменен или изменен, е неговото конститутивно действие. Именно конститутивното действие е това, което поражда промяната и съгласно чл. 177, ал.1, изречение второ АПК, важи не само между страните по делото, а настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал в делото. В случая, с влязло в сила съдебно решение, е отхвърлена жалбата на С. Х. К. против Заповед №548 от 20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман. Това решение няма конститутивно действие и има сила само за страните по делото, поради което няма сила на пресъдено нещо по отношение на съпругата на К. (която не е участвала в това съдебно производство). По изложените съображения се явява неправилен изводът на административния съд за наличие на процесуална пречка по чл. 177, ал.3 АПК, тъй като тази хипотеза е обвързана с формираната сила на пресъдено нещо по чл. 177, ал. 1 АПК (в този смисъл Определение №15436 от 13.11.2019 г. по адм.д. №12260/2019 г. на ВАС, II отд; Определение №2884 от 20.03.2023 г. по адм. Д. №2141/2023 г. на ВАС, II отд. и др.). Определението в останалата му част е правилно. Съгласно чл. 280, т. 1 АПК, изпълнителното производство се спира по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая липсват данни за наличие на производство по чл. 292 АПК или по чл. 294 АПК. Искането за спиране по чл. 280, т. 1 АПК не е самостоятелно основание и може да бъде направено само във връзка с посочените по-горе образувани съдебни производства. За да се стигне до преценка за наличието на вреди, следва искането да е допустимо, какъвто не е настоящият случай. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), съразмерно на отхвърлената част от частната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение