Решение № 6705 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт Николова, срещу решение № 16624 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 8685/2024 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която са уважени предявеният срещу нея искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. С доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът И. П. И., чрез адвокат Юруков, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. По делото е постъпила и частна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН”) към Министерство на правосъдието, насочена срещу определение № 21407 от 21.06.2025 г. по адм. дело № 8685/ 2024 г. по описа на АССГ, за допълване на решение № 16624 от 15.05.2025 г. в частта му за разноските. Искането е да се отмени определението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответникът И. П. И., в писмен отговор, подаден чрез адвокат Юруков, моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната и частната жалба са подадени в срок и от надлежна страна, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, поради което са допустими. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд София – град е уважил частично предявените от И. И. срещу ГД „ИН“ искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от непредоставяне на необходимите документи по молба с вх. № 269106/16.04.2024 г. на СГС, с правно основание чл. 439 НПК (условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното наказание), поради бездействието на администрацията на затвора да изготви и предостави на съда необходимите документи по чл. 439 НПК, а именно: оценка на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС и доклад за работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, предвид установеното по делото наличие на забавяне по придвижването на молбата, като това забавяне е довело до причиняване на имуществени и неимуществени вреди от ищеца. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Основателно е възражението на касатора относно липсата на обсъждане на срока в мотивите на първоинстанционния съд. АССГ единствено е разгледал срока, в който са представени изисканите от съда документи, пропускайки да коментира изложеното в тях. Установеното от съда забавяне от приблизително 20 дни не може да се тълкува като незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, след като няма законоустановен срок за изготвяне на документите, изискуеми се от чл. 237, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а по делото не е установено и какво е обичайно необходимото време, за да се изготвят и придвижат тези документи. От значение за спора по делото е и обстоятелството, че молбата не е подадена чрез началника на Затвора- [населено място], каквото е законовото изискване, което също е довело до необходимост от повече време за изготвяне и придвижване на необходимите за разглеждането на молбата документи. Доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви съгласно чл. 439, ал. 1 НПК, а съгласно разпоредбата на ал. 2 те се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Несъмнено изготвянето на доклад по чл. 155 ЗИНЗС и извършване на оценка за изпълнението на индивидуалният план по чл. 156 ЗИНЗС изисква време за изпълнение, същите в случая са изготвени и изпратени на съда, при което не може да се приеме, че е налице соченото от ищеца бездействие и то при изпълнение на административна дейност. Отделно от това докладът на ИСДВР и извършена оценка не са единственият източник на информация за поведението на лишения от свобода, поради което нямат твърдяното от ищеца единствено значение за изхода на производството за условно предсрочно освобождаване и не може да доведе до причиняване на неимуществени вреди от характера на посочените в исковата молба. Те са само част от доказателствата, които се събират в производството за постановяване на условно предсрочно освобождаване, като на преценка подлежи цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието съгласно чл. 439а, ал. 3 НПК. За да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди е необходимо да са налице три кумулативни предпоставки – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред (съответно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган), наличие на вреди за лицето и пряка причинно-следствена връзка между възникналите вреди и административния акт, от чието действие те са възникнали. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, в нарушение на негово нормативно установено задължение. В настоящия случай липсват две от трите предпоставки за основателност на иска. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявените искове. Като е приел обратното, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част. Касационната инстанция в случая дължи произнасяне по същество, в което, предвид изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени и в уважената им част. Частната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието срещу определение № 21407 от 21.06.2025 г. по адм. дело № 8685/ 2024 г. по описа на АССГ за допълване на Решение № 16624 от 15.05.2025 г. в частта му за разноските, предвид изхода на спора, се явява основателна, като настоящият състав на съда дължи произнасяне по реда на чл.176а, ал.4 АПК. При своевременно отправеното искане за присъждане на разноски, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро за двете съдебни инстанции при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,