Определение № 595 от 27.10.2015 г. на ВКС по д. № 5161/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Б. срещу въззивното разпореждане на Окръжен съд Силистра по ч.т.д. №16/15 г., с което е върната като недопустима частната му касационна жалба срещу постановеното по делото в заповедно производство въззивно определение. В частната жалба се правят оплаквания за нищожност на разпореждането, като издадено от един съдия и за неправилността му, поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна. Според разясненото в ТР №1/13 г. ОСГТК, т.10 разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал.2, във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично. В ТР №4/14 г. на ОСГТК пък е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство / каквото безспорно е обжалваното с върнатата частна касационна жалба определение/ не подлежат на касационно обжалване. Оплакванията на жалбоподателя за порочност на обжалваното въззивно разпореждане са неоснователни. Разпореждането е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.