Определение № 50341 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 591/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. А. против определение № 391/08.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1144/2021 г. от Х-ти състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молба за допълване на решението си, с която се иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Първоинстанционния съд е присъдил разноски на ответника по предявения иск, доколкото е отхвърлил иска. Въззивният съд е потвърдил решението, поради което не са били налице основания за изменение на постановеното решение в тази част. Искането обаче не е за изменение на решението в частта за разноските, а е искане за допълване на решението поради непроизнасяне по цялото искане. Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски, но не с оглед изхода на спора, а с оглед липсата на доказателства за извършено плащане от страната на адвокатското възнаграждение. Действително, в постановеното решение липсва произнасяне по това искане, но по своето същество искането във жалбата представлява искане за изменение на първоинстанционното решение в тази част, по което е компетентен да се произнесе районния съд, постановил първонстанционното решение. Като се е произнесъл по това искане, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да се обезсили, като делото се изпрати на районния съд, за произнасяне по молбата. Водим от горното, състав на ВКС