Решение № 1575 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. И., подадена чрез адв. Иванов срещу Решение № 3380/06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 587/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жабата й срещу Решение № 32-185375/18.06.2025 г. на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе при Агенция „Митници“. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са наведени доводи за процесуални нарушения при спазване на процедурата за осъществяване на последващ контрол на декларираното в митническа декларация МД № MRN 24BG004303040818R5/19.03.2024 г. Касаторът оспорва установената от митническите органи и потвърдена от съда митническа стойност на стоката и данъчната основа, послужила за установяване на дължимите публични задължения. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – Директора на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“, чрез юрк. Якимов оспорва касационната жалба в писмени бележки, като излага доводи за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е било Решение № 32-185375/18.06.2025 г. на директора на ТД Митница Русе при Агенция „Митници“, с което е определен размер на дължими държавни вземания за стока 1/3 в митническа декларация МД № MRN 24BG004303040818R5/19.03.2024г. - употребяван лек автомобил марка „Mercedes“, модел „S550“, допуснат за свободно обръщение от Ц. М. И. - мито в размер на 3 757,96 лева и ДДС в размер на 8 407,50 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с Решение рег. № 32-772320/12.03.2024 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе на основание членове 3-10 от Регламент (ЕО) № 1 186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) № 1186/2009) и член 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на Ц. М. И. е разрешено допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество, състоящо се от употребяван лек автомобил марка „Mercedes“, модел „S550“, употребяван автомобил марка Ford, модел F-150, и употребявано домакинско имущество, като е разрешено това имущество да бъде декларирано в срок до 12 месеца от 02.07.2023 година, датата на установяване на М. на територията на Съюза. В решението е посочено задължението по чл. 8 от Регламент /ЕО/№1186/2009, че до изтичане на 12 месеца от датата, на която бъде приета декларацията за допускане за свободно обръщение, стоката не може да бъде обект на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне безвъзмездно или възмездно. На 19.03.2024 година от И. е подадена митническа декларация № MRN 24BG004303040818R5/19.03.2024г. за допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество, включващо процесния автомобил, като е декларирана стойност от 37 579,65 лева. С писмо от 18.02.2025 г. директора на ТД Митница - Русе е изискал информация от директора на ОД на МВР - Плевен относно лекия автомобил марка „Mercedes“, модел „S550“, в отговор на което е предоставена информация за промяна на собствеността на автомобила на 26.07.2024 г., като са представени копия на изисканите документи. На 07.05.2025 г. И. е уведомена от митническите органи, че с оглед промяна на собствеността на освободения от вносно мито и данък върху добавената стойност автомобил марка „Mercedes“, модел „S550“ в 12-месечен срок от подаване на МД, ще се определи мито и ДДС, като са посочени размери на митническа стойност и данъчна основа, както и размер на мито и ДДС. В указания с писмото срок от лицето не са представени документи. На 16.06.2025 г. е издадено процесното решение. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата съдът е анализирал относимото национално и европейско законодателство, включително приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година, съобразил е приобщените писмени доказателства и е кредитирал заключението на вещото лице. Въз основа на доказателствата е приел за безспорно установено, че И. е подала митническа декларация на 19.03.2024 г. и в същата е деклариран процесния автомобил с посочена митническа стойност от 37 579,55 лева, както и обстоятелството, че на 25.07.2024 година автомобилът е дарен на друго лице, т.е. налице е разпореждане с него. В тази връзка е прието, че предвид установеното разпореждане с автомобила И. е нарушила чл. 8 от Регламент 1186/2009 и чл. 79, пар. 1, буква „а“ от Регламент 952/2013. Решаващият състав е приел за правилно определена и митническата стойност съгласно чл. 70, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза в размер на 37 579,55 лева На следващо място, съдът е счел за правилно приложен и материалният закон при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС и размера на данъка. Административният съд е посочил, че данъчната основа се формира като сбор от митническата стойност на автомобила 37 579,55 лева, установеното мито от 3 759,96 лева и 700 лева, декларирани от И. в МД транспортни и застрахователни разходи, или правилно е определена данъчна основа в размер на 42 037, 51 лева и спрямо тази основа е начислен ДДС в размер на 20% - 8 407,52 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 3 от Регламент № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) № 1186/2009) внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Съгласно чл. 7 личното имущество може да бъде допуснато за свободно обращение на няколко отделни пратки в рамките на 12 месеца. Регламент (ЕО) № 1186/2009 определя и ограничения за възможното разпореждане с допуснатото в Общността безмитно лично имущество и последствията в случай, че тези ограничения се нарушат. Така например – допуснатото в Общността безмитно лично имущество не може да бъде давано на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това. Нарушаването на това условие води до възникване на задължение за заплащане на съответните вносни мита върху съответното имущество съгласно ставката, прилагана към датата на заемането, залагането като обезпечение, отдаването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на имуществото и въз основа на митническата стойност, установена или призната към тази дата от компетентните органи (чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1186/2009). В конкретният случай правилно административният съд е приел, че при съобразяване на представените доказателства се установява нарушение на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1186/2009. Не е спорно, че с решение рег. № 32-772320/12.03.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе е разрешено допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество - процесният автомобил. Не е спорно и, че е налице дарение на автомобила на 25.07.2024 г., т.е. разпореждане в 12-месечния срок, който е започнал да тече от 19.03.2024 г.. Следователно, по отношение на тази стока стават дължими мито и ДДС. Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващият състав за правилно определена митническа стойност на лекия автомобил в размер на 37 579,55 лева, и съответна на ставката на митото. Стойността е декларирана от И. в подадената на 19.03.2024г. митническа декларация. Правилно е определена и основата за определяне на дължимия ДДС (съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), както и неговия размер. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд – Плевен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и осъществената правна защита, на ответника се дължат разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102.26 евро /200 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение