Решение № 350 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция „ Национална полиция“ против решение №771 от 13.03.2025г., постановено по адм.д № 794/2024г. по описа на Административен съд – Русе. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск. Алтернативно се заявява претенция за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АС – Русе да се остави в сила. Ответникът – Д. Х. Б. моли решението на АС – Русе да се остави в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя заключение за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при липса на отменителни основания. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Русе е разгледал по същество като допустим иск, предявен от Д. Х. Б. против Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Национална полиция“ при условията на солидарност за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени от служители на двамата ответници многобройни телесни повреди, преживян страх за живота, унизително отношение с общ размер на иска от 15000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 23.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Съдът е уважил частично исковата претенция, като е осъдил солидарно ответниците да заплатят на ищеца Б. сумата 10000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 23.07.2020г. и до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция до предявения размер. Съдът е приел, че искът е основателен и доказан по уважения размер, а в останалата част искът е неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти. При липсата на оспорване на фактическата обстановка в касационната жалба, както и поради забраната на фактически установявания пред касационната инстанция, Върховният административен съд намира, че следва да възприеме фактите, така както са установени пред първата съдебна инстанция. По тази причина, както и поради обстоятелството, че същите са изложени подробно в мотивите на обжалвания съдебен акт, същите не следва да се възпроизвеждат в настоящото решение. Основният спорен въпрос, поставен за разглеждане пред касационната инстанция с касационната жалба е свързан с това дали служителите на двамата ответници по иска, при провеждане на предварително планирана полицейска операция, при която спрямо ищеца е употребена физическа сила и специални помощни средства и задържане, са превишили пределите на изискването за пропорционалност и съразмерност, както и налице ли са незаконосъобразни фактически действия, насочени към лице, което не е обект на полицейската операция. Следва да се посочи, че ответникът по касационната жалба и ответник по иска – ГД „БОП“ не оспорва незаконосъобразния характер на действията на действията на служителите й и служителите на ГД“НП“ по време на съвместната им операция, не се оспорва и превишаването на изискването за пропорционалност при употребата на физическа сила и специални средства от служителите. По тези два основни за спора въпроса административният съд е дал обоснован и правилен отговор като е изследвал всички относими факти и обстоятелства. Съдът е приел, че спрямо ищеца са били предприети действия по задържане по време на проведена на 23.07.2020г. съвместна полицейска операция, провеждана от служители на двамата ответници, по време на която ищецът е бил издърпан през отворения прозорец на автомобила си, повален и притиснат към земята, ритан в тялото и краката, спрямо него е употребено електрошоково устройство, водещо до силна мускулна контракция и обездвижване, съпроводено със силна болка, поставяне на белезници на ръцете и оставяне в това състояние в рамките на 10 минути. Проведените действия са били погрешно насочени към ищеца в резултат от грешка при планирането на операцията, а ищецът не е имал причастност към действията, за които е проведена полицейската операция. Правилно и обосновано съдът е приел, че ищецът е бил адресат на незаконосъобразни по естеството си действия на служители на двамата ответници, които, само поради обстоятелството, че погрешно са били насочени към непричастно към престъпните дейния, за които се провежда операцията, лице, сочи на противоправния им характер. Това обстоятелство, само по себе си, поради репресивния характер на действията и употребата на физическа сила и специални средства, представлява основание за търсене на отговорност по чл. 216 ЗМВР. Действия от посочения вид, насочени към непричастно към деянията лице, поради своя незаконосъобразен характер са вредоносни и следва да ангажират отговорността на държавата. Съгласно чл. 216 ЗМВР, държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Според ал.2 на същия текст, за вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Законът за МВР съдържа легална дефиниция на употребените в чл. 216 от с.з. понятия. Според §1, т.5 от ДР на ЗМВР, "действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тяхь а според т.6. "действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност. Правилно и обосновано административният съд е приел, че държавата носи имуществена отговорност за увреждането, причинено на ищеца от действията на служителите на двамата ответници. Върху размера на обезщетението влияние следва да окаже, както обстоятелството, че спрямо ищеца употребена прекомерна физическа сила, която не съответства на неговата реакция на действията на служителите, така и причинените му физически и психологически болки страдания. Върху размера оказва влияние и времето и периодът на тяхното изтърпяване и последиците за физическото и емоционално състояние на потърпевшия след тяхното преустановяване. С оглед на посочените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че административният съд е постановил правилно и обосновано решение, с което е ангажирана отговорността на държавата за вреди ,причинени на трето лице при изпълнение на служителите задължения от служителите на МВР. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с вида и характера на вредоносните действия, обстоятелствата, при които те са били извършени, вида и характера на увреждането и последиците за физическото и психологическо състояние на ищеца. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на АС – Русе за правилно и на осн. чл. 221, ал.2 АПК препраща към мотивите на същото. Решението на АС – Русе следва да се остави в сила. Водим от изложеното