Определение № 560 от 08.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 1018/2023 г.

и в присъствието на прокурора ............................................................................................ разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 1018 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК по спор за подсъдност между Районен съд – гр. Стара Загора и Окръжен съд - гр. Стара Загора относно разглеждането на молба от адв. Г. Д., участвал като повереник на Т. Т., А. Т. и Л. Т. в рамките на приключилото наказателно производство по НЧХД № 3112/2019 г. на Старозагорския районен съд за присъждане на дължимо по Закона за адвокатурата възнаграждение за участието му в наказателното производство по посоченото дело. Представено е становище от прокурор Росица Славова от Върховната касационна прокуратура, според което компетентен да разгледа по същество молбата на адв. Д. е Старозагорския окръжен съд. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: С присъда № 260010 от 25.11.2022 г. по НЧХД № 3112/2019 г. състав на Старозагорския районен съд е признал К. П. П. за виновен в това, че на 24.03.2018 г. в Старозагорски минерални бани причинил на Д. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С тази присъда П. е осъден да заплати обезщетение за претърпени от Т. неимуществени вреди от престъплението в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като в останалата му част и до пълния размер от 30 000 лева искът е бил отхвърлен като недоказан. С решение № 159 от 21.07.2021 г. по ВНЧХД № 164/2023 г. състав на Старозагорския окръжен съд е потвърдил изцяло постановената присъда, като е осъдил К. П. да заплати в полза на участвалия като повереник на наследниците на починалия в хода на наказателното производство частен тъжител адвокат Г. Д. възнаграждение в размер на 1000 лева. В тази връзка съдът е констатирал, че по делото е налично пълномощно от лицата Т. Т., А. Т. и Л. Т. в полза на адв. Д. за безплатно процесуално представителство по ВНЧХД № 164/2023 г. С молба от 22.08.2023 г. и позовавайки се на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адв. Д. е поискал от Старозагорския окръжен съд да му присъди допълнително възнаграждение в размер на 3050 лева, като осъди К. П. да му заплати тази сума. С писмо от 24.10.2023 г. зам. председател на Старозагорския окръжен съд е изпратил молбата на адв. Д., ведно с материалите по делото, на Старозагорския районен съд за произнасяне по същество, като е приел, че в противен случай осъденият ще бъде лишен от една съдебна инстанция за контрол върху съдебното произнасяне. С определение № 1442 от 01.11.2023 г. състав на Старозагорския районен съд е отказал да се занимае с молбата и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, приемайки, че въпросът за разноските е решен с въззивното решение, поради което е недопустимо да бъде пререшаван с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Преценката на първостепенния съд е несподелима и още по-малко с аргументите, които този съд е изложил. Тези аргументи въобще не обосновават сезиране на ВКС по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, защото въпросите относно допустимостта и основателността на молбата за присъждане на разноски е невъзможно да се решат по реда на споровете за подсъдност. Компетентността на Старозагорския районен съд да вземе отношение по молбата на адв. Д. произтича от факта, че този именно съд се е произнесъл със станалият окончателен акт, подлежащ на допълване по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК – а именно осъдителната присъда срещу К. П.. На това обстоятелство не влияе фактът, че Старозагорският окръжен съд е взел отношение по въпроса за разноските с постановеното от него въззивно решение, тъй като с подадената от адв. Д. молба се оспорва пълнотата на съдебното произнасяне по този въпрос. А целта на регламентираната с чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК възможност е не просто да се постигне съдебно произнасяне по разноските, а да се обезпечи цялостно такова произнасяне, което да обхване всички, направени по делото разноски. От друга страна, въззивният съд разполага с компетентност да се произнесе с акт по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК само в случаите, когато постановява въззивна присъда, т.е. акт подлежащ на допълване по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Препращането, което чл. 317 НПК прави към разпоредбите относно първоинстанционното производство не включва възможност за въззивната инстанция да допълва постановеното от нея въззивно решение (когато потвърждава или изменя първоинстанционната присъда) по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Друго не би и могло да бъде, тъй като определенията по този процесуален ред имат именно това предназначение – да допълнят присъдата. Отделно от това, за тези определения е предвиден инстанционен контрол, който е изключен единствено когато определението по реда на чл. 306, ал. 1 НПК допълва неподлежаща на касационна проверка въззивна присъда. Предвид изложеното делото следва да бъде върнато на Старозагорския районен съд, който в рамките на компетентността си следва да вземе отношение по депозираната от адв. Д. молба. Водим от това, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение