Определение № 9828 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. К.- прокурор в Районна прокуратура-Добрич, Териториално отделение-Балчик против Определение № 1461/16.06.26г. по адм.дело № 393/26г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е оставена без разглеждане неговата жалба против част от чл.16 от Правилник за вътрешния трудов ред в Районна прокуратура - Добрич и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че Определението е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се за отмяната му поради неправилно приложение на чл.2 ал.2 т.3 от АПК. Твърди се, че макар да са налице белезите на вътрешнослужебен акт по чл. 140 ал.1 т.1 от ЗСВ, личните права, свободи и законни интереси на магистратите и служителите са засегнати неблагоприятно и обжалването по реда на АПК е допустимо съгласно чл.2 ал.2 т.3 от АПК. Твърди се, че съгласно атакуваната част от чл.16 на ПВТР на РП-Добрич, заявленията за отпуск на прокурорите от териториалните отделения на РП-Добрич / какъвто е и жалбоподателя /, следва да се съгласуват първо с останалите прокурори от същото териториално отделение, а едва след това от административния ръководител. Също така заявленията следва да се подават най-малко 3 дни преди заявената дата на отпуск. За служителите се предвижда заявлението им да е предварително съгласувано от съдебния администратор. Това противоречи на чл. 338 т.10а вр. чл. 167 ал.1 т.4 от ЗСВ / отпуск се разрешава от административния ръководител /, като в ЗСВ и в КТ няма изискване заявленията за отпуск на магистратите да се съгласуват предварително от други магистрати. В ЗСВ и в КТ няма изискване и за срок, в който да се подаде заявление за ползване на отпуск, като чл.16 въвежда ограничения - непредвидени в правна норма. На осн. чл. 56 вр. чл. 120 ал.2 от КРБ, съдебното обжалване на административния акт е упражняване право на защита срещу нарушеното лично право на отпуск. В този смисъл и практиката на ВАС /дело № 706/23г. и дело № 14426/17г./. Ответникът Административен ръководител на Районна прокуратура - Добрич не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима / чл. 236 вр. чл. 215 от АПК /, по следните съображения: частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред първоинстанционния съд и за което Определението е неблагоприятно / чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК /; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 213а ал.7 вр. чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд / чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК /. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Производството по дело № 393/26г. на Административен съд-Добрич е образувано по жалба от 10.06.26г. на прокурор К. / прокурор в РП-Добрич, ТО-Балчик/, с искане да се отмени част от чл. 16 / първото изречение в частта след запетаята, както и цялото второ изречение / от Правилник за вътрешния трудов ред в Районна прокуратура - Добрич, приет със Заповед № РД-04-48/06.04.26гг на Административен ръководител на РП-Добрич. Нормата на чл.16 от ПВТР на РП-Добрич предвижда „Прокурорите и съдебните служители подават до Главния специалист-човешки ресурси или на електронната поща на РП-Добрич писмено заявление по утвърден образец за ползване на отпуск, най-малко 3 дни преди заявената дата на отпуска. За прокурорите от териториалните отделения заявлението за ползване на отпуск трябва да е съгласувано с другите прокурори от съответното териториално отделение, а за съдебните служители, заявлението да е съгласувано със съдебния администратор“. Видно от Заповед № РД-04-48/06.04.26г. на Административен ръководител на РП - Добрич, с нея се отменя ПВТР на РП-Добрич, одобрен със Заповед № РД-04-18/ 19.02.21г. и изменен със Заповед № РД-04-110/ 27.06.22г. на Административен ръководител на РП-Добрич, като се утвърждава ПВТР на РП-Добрич, считано от 07.04.26г. В Заповедта е разпоредено - тя и ПВТР да се изпратят на служебна електронна поща на прокурорите и съдебните служители с разписка за прочитане, за сведение и изпълнение. Видно от Акт за изменение № 12/ 19.02.26г. на Акт за заемане на длъжност №3/ 12.09.25г., К. е прокурор в РП-Добрич. Видно от Заповед № РД-04-132/15.09.25г. на Административен ръководител на РП-Добрич, работният кабинет на прокурор К. е в Териториално отделение-Балчик. С обжалваното Определение № 1461/16.06.26г по адм.дело № 393/26г по описа на Административен съд-Добрич е оставена без разглеждане жалба против част от чл.16 от Правилник за вътрешния трудов ред в Районна прокуратура-Добрич и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че ПВТР на РП-Добрич е вътрешнослужебен акт, на осн. чл. 159 т.1 от АПК не подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на АПК и жалбата срещу него е недопустима. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира Определението за правилно и законосъобразно по следните съображения: Начало на производството пред Административен съд-Добрич е сложено с жалба, с която се иска отмяна на част от текста на чл.16 от ПВТР на РП-Добрич. Обжалваното Определение също съдържа мотиви и диспозитив относно самия ПВТР, т.е. произнасянето на съда напълно се покрива с предмета на жалбата. ПВТР представлява вътрешнослужебен акт по см. на чл. 2 ал.2 т.3 от АПК, като законодателят изрично го е изключил от приложното поле на АПК. Съгласно посочената обща разпоредба, регламентираща обхвата и действието на АПК, разпоредбите на същия не се прилагат по отношение на актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите. За такива вътрешнослужебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. АПК не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност, освен ако с тях се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици / права и задължения/ и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство, от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което първоинстанционният съд процесуално законосъобразно приема, че делото подлежи на прекратяване. ПВТР не е индивидуален, общ или подзаконов нормативен акт, поради което на осн. чл. 159 т.1 от АПК не подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на АПК. Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. ПВТР не е издаден от Административния ръководител в качеството му на административен орган по см. на АПК, а конкретизира правата и задълженията на прокурорите и съдебните служители, установени в ЗСВ, КТ, подзаконовите актове по приложението им, Правилника за администрацията на Прокуратурата на РБ и решенията на ВСС. В този смисъл и практиката на Върховния административен съд / дело № 3691/ 26г., дело № 10781/ 25г., дело № 13403/13г. и други/. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение