Определение № 144 от 30.04.2014 г. на ВКС по д. № 6380/2013 г.

Производството е по чл.247 и чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Методи С. – ответник по касационна жалба, която не е допусната до разглеждане с определение по чл.288 от ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението и за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1 600 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] не я оспорва в частта за поправка на очевидната фактическа грешка. Намира я за неоснователна в частта за разноските поради липса на данни те да са платени; евентуално възразява за прекомерността им. ВКС намира молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за основателна – такава наистина е допусната в диспозитива на постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК, където погрешно е посочен номерът на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение, и следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК. Основателно е и искането за разноски: такива в размер на 1 600 лв. са договорени и плащането им – удостоверено с представеното адвокатско пълномощно/ л.31/. Присъждането им е поискано своевременно с отговора на касационната жалба. Основателно обаче е и насрещното възражение за прекомерността им – с оглед правната сложност на делото и приключването му пред ВКС в закрито заседание по чл.288 от ГПК, според ВКС на молителя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., като над тази сума искането се отхвърли като неоснователно. Минималният размер на адв. възнаграждение ВКС определя по Наредба №1/2004 г. преди последното й изменение, когато са договорени, платени и поискани разноските. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение