Определение № 660 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 520/2010 г.

Производството по ч.т.д. № 520/2010г. е образувано по частна жалба на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, гр. С. срещу определение № 1396/21.05.2009г., постановено по ч.гр.д. № 434/2010г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено определение № 647/25.03.2010г. по ч.гр.д. № 1996/09г. на Пазарджишкия районен съд и въззивният съд е констатирал, че е настъпило спиране на принудителното изпълнение по заповед № 1234/29.06.2009г., издадена по ч.гр.д. № 1996/2009г. по силата на закона и е спрял изпълнителното производство по изп.д. № 20095220401198/2009 на ДСИ при Пазарджишкия районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като длъжникът в заповедното производство не е заявил искане за спиране на принудителното изпълнение. Ответникът К. Н. Ш., гр. П. изразява становище за недопустимост на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, ТК, І отд. констатира, че частната жалба е недопустима. С обжалваното определение е констатирано спиране по силата на закона на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед – документ по чл.417, т.9 ГПК. Искането за спиране следва да се заяви в срока за възражение от длъжника съгласно чл.420, ал.2 ГПК, но само в случаите по чл.420, ал.1, т.е. когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на някой от актовете по чл.417, т.1 – 8 ГПК. По тези съображения въззивното определение не е от категорията на актовете по чл.274, ал.2 или ал.3 ГПК, поради което не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в размер на 450 лв. съгласно договор от 10.06.2010г. Списък по чл.80 ГПК не е представен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд