Определение № 36 от 12.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 335/2012 г.

Производството е по чл.95 ГПК. Образувано е по молбата на С. Т. В., в качеството му на касатор по т.д.№ 335/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, с вх.№ 951/30.01.2013 год. за предоставяне на правна помощ по т.д.№ 335/2012 год., образувано по подадена от последния касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 655 от 12. 07. 2010 год., по гр.д.№ 3117/2009 год., с което е оставено в сила решението на СГС № 2943 от 19.06.2009 год., по гр.д.№ 03530/2006 год.. Делото е насрочено за разглеждане по реда на чл.288 ГПК в закрито съдебно заседание на 08.02.2013 год.. Настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните, относими към молбата за предоставяне на правна помощ, намира, че същата е неоснователна. Молителят е представил документи по чл.23, ал.4 ЗПП - декларация за материално и гражданско състояние и удостоверение от НОИ-ТП [населено място], от съдържанието на които е видно, че последният е в нетрудоспособна възраст, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО в размер на 210.10 лв. и добавка по чл.84 КСО от лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл.74 КСО в размер на 47.44 лв., като не притежава имущество, източник на доходи. Подадената от същия касационна жалба с вх. № 9512/27.10.2010 год. е приета за отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, като е надлежно мотивирана и приподписана от адвокат, в съответствие с изискването на чл.84, ал.1, т.3 и т.4 и ал.2 ГПК. Към касационната жалба е приложено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Следователно съобразена разпоредбата на чл.24, т.1 ЗПП, във вр. с чл. 21, т.1-3 ЗПП, според която правна помощ не се предоставя на страната, когато тази правна помощ се явява неоправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, какъвто е и разглежданият случай. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е обстоятелството, че молителят С. В., в качеството си на касатор, вече има изготвена касационна жалба, която възприета за редовна, е насрочена за разглеждане по реда на чл.288 ГПК в закрито съдебно заседание на 08. 02. 2013 год.. Затова, като взе предвид обстоятелството, че срокът по чл.283 ГПК за касатора е изтекъл и е недопустимо въвеждането на нови касационни основания или ново изложение на основанията за достъп до касационен контрол от негова страна, съобрази характера на производството по чл. 288 ГПК и че за същото правосъдието не изисква изрично адвокатска защита, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че в случая независимо от безспорната липса на достатъчно доходи на молителя В., които да му осигурят възможност сам да заплати дължимото адвокатско възнаграждение при съответно предоставена му правна услуга, молбата за предоставяне на правна помощ, която освен това не е и в достатъчна степен конкретизирана, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при евентуална промяна на обстоятелствата, каквото би било допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, не е налице процесуална пречка отново да бъде заявено искане за предоставяне на правна помощ. Водим от гореизложеното състав на второ търговско отделение на ВКС