Определение № 242 от 13.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2594/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от Злата Д. Т. и А. П. Т. за допълване на определение № 392/18.07.2019г. по т.д. № 2594/2018г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответниците са направили искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Представени са и писмени доказателства за извършване на разноските. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на сторените разноски за касационна инстанция. Ответникът по молбата „УниКредит Булбанк“АД изразява становище за неоснователност на същата. ВКС констатира следното: Молбата по чл.248 ГПК за допълване на определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е допустима. Независимо от обстоятелството, че не е бил представен списък за разноските по чл.80 ГПК, касае се до молба за допълване, а не до молба за изменение на съдебния акт, тъй като се твърди, че касационната инстанция въобще не се е произнесла по това искане на ответниците. Производството по т.д.№ 2594/2018г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“АД против решение № 188/20.07.2018г. по в.т.д. № 198/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 107/22.11.2017г. по т.д. № 81/2016г. на СОС е постановено друго за приемане за установено по отношение на касатора, че задължението на Т. И. Т. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR72142322 не е обезпечено от Злата Д. Т. и А. П. Т. посредством Договор за ипотека, оформен в нот.акт № 55 том VIII рег.№ 7987 дело 942/2008 г. на нотариус с рег. № 105 на НК за сумата от 37 800лв, уговорени между банката и главния длъжник Т. И. Т. за рефинансиране на задължения към „Инвестбанк” АД. Ответниците по касационната жалба Злата Д. Т. и А. П. Т. в писмения си отговор са оспорили основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поискали са присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 2500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 392/18.07.2019г. по т.д. № 2594/2018г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №188/20.07.2018г. по в.т.д. № 198/2018г. на Варненски апелативен съд. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 2594/2018г. на ВКС, I т.о. в полза на ответниците по касацията се дължат сторените от тях разноски за защитата им срещу касационната жалба, ако извършването на същите е доказано. С отговора на касационната жалба, попаден в едномесечен срок от връчването й, са били представени договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС от 2500 лв., както и че същото е било заплатено в брой. Следователно са налице доказателства за реално извършване на съдебните разноски. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС