Решение № 200 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5293/2008 г.

Решение № 200 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5293/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Търговско дружество "С" О. гр. С., чрез процесуалния представител адв. Р, обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 137 от 21.07.2008 г., постановено по гр. възз. д. № 4211/2006 г. на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания касаят извода на съда, че търговското дружество не е доказало основанията за придобиване правото на собственост на процесния недвижим имот. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и доводи, в рамките на правомощията по чл. 291, т. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) по жалба на "С"О. София, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, приемайки, че не е доказано правоприемство между страната - държавната фирма, стопанисвала имота към 1992 г. при преобразуването на същата в търговско дружество, както и че е останало недоказано обстоятелството като самостоятелен обект, процесният апартамент да е заприходен като ДМА в баланса на дружествата-праводатели. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обусловена констатираното противоречиво разрешаване от различни състави на СГС по материално - правния въпрос за начина на включване на имущество в уставния фонд на фирми с общинско имущество, съгласно чл. 20, ал. 1 от Указ 56 за стопанската дейност и начинът, по който се осъществява преминаване правото на държавна собственост към Общините по силата на чл. 6 от ЗС, изменен с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, разпоредбата на § 7 от с. з. и чл. 6 от ЗОбС и за доказване правото на собственост на търговски дружества с общинско. От приложеното Решение № 3607/2006 г. на Софийския градски съд, по казус относно принадлежността на правото на собственост на друг жилищен обект е зачетен вещно правния ефект на "вписване в капитала на дружеството на целия жилищен блок ", в който се намира и конкретния жилищен обект, като ДМА на преобразуваното държавно предприятие. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че констатираното противоречиво произнасяне на съставите на СГС с обжалваното решение и това, цитирано по-горе в изложението, не касае противоречиво разрешаване на същинския правен проблем, поставен от касатора. Констатираното различие касае дейността на съдебните състави по преценката на доказателствата за наличие на твърдяното правоприемство на конкретното вещно право в процеса на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество с общинско имущество Записването на един недвижим имот като ДМА в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС. Това записване е правно-релевантен факт за придобиване правото на собственост при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества, когато записването е доказателство, че посочения като актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на съответната държавна фирма, поради което обстоятелство и на основание чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и чл. 17а ЗППДОбП (отм.) този имот/ земя/ е собственост на преобразуваното в търговски дружество държавно предприятие по силата на самия акт за преобразуването. Този фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и към настоящата хипотеза, при спора дали конкретното държавно имущество, в процеса на диференциация като общинска собственост, е останало собственост на съответната общината при конкуренция с претендирани права на собственост от страна на преобразувано общинско предприятие в търговско дружество - по арг. на чл. 9 от ЗППДОбП (отм.) който прилага един и същ режим на двете групи предприятия при приватизацията им. Според чл. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/, преобразуването на държавните предприятия представлява разпределението на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. Това имущество се включва в капитала на търговското дружество, в качеството му на самостоятелен стопански субект, независимо от имуществото на собственика - държавата, която държи дяловете или акциите, съобразно на избрана с учредителния акт организационна форма. Предоставеното по този начин имущество на преобразуваното предприятие не може да стане общинска собственост в последствие поради забраната на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА/ ДВ. бр. 49/95 г./ Ако към момента на влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991 г., обекти на общинската инфраструктура от местно значение са били заведени в баланса на държавно предприятие, респ. включени в капитала на фирма с държавно имущество, тези обекти не са общинска собственост, те са собственост на съответното търговското дружество с държавно участие на капитала. При конкретните данни по делото и наведените доводи за допуснати нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата и приложението на материалния закон, настоящият състав приема, касационната жалба за неоснователна. Изводите на съда, че процесното жилище не е включено в капитала на търговското дружество ответник са правилни, обосновани и законосъобразни. Спорният недвижим имот, предмет на заявения от търговско дружество "С" О. София срещу М. П. Т. В. И. Т. иск по чл. 108 ЗС, е АПАРТАМЕНТ № 2, намиращ се в блок 168/ бивш 4/ в гр. С., жк. "Д"I ч., продаден на последните от Столична община - район "Искър" с Договор № ДИ-84-2099/20.04.2004 г. От фактическа страна е установено, че актуваният с АДС № 945/11.05.1984 г. блок 168 /стар 4 А/ е построен от ДК София с инвеститор ГД "М" и е предоставен в оперативно управление на Главна дирекция "М" като е включен / заприходен по баланса й. Или е безспорно, че процесният жилищен блок в София, жк. "Д" 1 част, е държавна собственост. Данните по делото сочат, че от 1984 г. в процесния апартамент по силата на Заповед № 107/1984 г. на ГД "М"София е настанено семейството на П. Ч. баща на купувача М. Т. С Разпореждане № 41/27.07.1987 г. на Бюрото на МС за преобразуване на стопански организации към СНС, като ГД "М" е преобразувана, считано от 01.08.1987 г. в Стопанско Обединение "С", като самостоятелно юридическо лице и посочения в ДВ. бр. 61/87 г., предмет на дейност. При действащия правен тежим на юридическите лица се СО"С" София има статут на държавно стопанско обединение. СНС на сесия от 14.04.1989 г., взема решение за дялово участие във уставните фондове на фирми с ограничена отговорност, между който е и "С"ООФ. Със същото Решение № 6/14.04.1989 г. е прекратена дейността на СО"С" София с изброените предприятия: База за развитие и внедряване, СП "Реконструкции модернизиране и проектиране", ТП "Фирмени магазини", ПУ "Базари" и ПУ "Размножаване на печатни произведения", считано от датата на обнародване в ДВ решенията на съда за регистрация на фирма с ограничена отговорност "С", която поема СЪОТВЕТНИТЕ ИМ активите и пасивите и другите права и задължения. С Протокол № 13/19.07.1989 г. ИК на СНС определя дяловото си участие, като съдружник при образуване на "С" ООФ и определя неговата производствена структура. На основание чл. 11, ал. 2 и ал. 4 от Указ 56 за стопанската дейност, СГС-ФО, с Решение № 1/11.08.1989 г. по ф. д. № 1208/1989 г. вписва в регистъра на дружествени фирми с ограничена отговорност, "С"ООФ/ преименуван от 1992 г. в ООД/ с уставен капитал от 5 770 лв. За да се приеме, че в процеса на прекратяване дейността на държавното предприятие към СНС - СО "С" и предприятията му: База за развитие и внедряване, СП "Реконструкции модернизиране и проектиране", ТП "Фирмени магазини", ПУ "Базари" и ПУ "Размножаване на печатни произведения" и преминаване на активите и пасивите на прекратените общински предприятия към регистрираното търговско дружество С. ООФ с общинско имущество, в сумата на уставния капитал /5 770 лв./ на ООФ е включена стойността на процесния блок като ДМА, то същият е следвало да е заприходен по сметка 203 по баланса на някое от посочените предприятия. В рамките на заявеният ревандикационен иск ДОКАЗВАНЕТО на това обстоятелство, като правно-релевантен факт за придобиване на правото на собственост на твърдения фактически състав, е изцяло в тежест на ищцовата страна. При събраните доказателства в инстанциите по същество, изводите на решаващия съд, че именно този факт не е доказан, поради което и не може да бъде приета тезата на правоприемство на активи и пасиви на преобразуваните общински предприятия, са изцяло съобразени с доказателствата по делото и закона. Не може да се приеме, че имотът е включен в уставния фонд на търговското дружество /ООФ/ на основание чл. 20, ал. 1 от Указ 56 към 1989 г. Безспорно имуществата на търговските дружества не преминават в собственост на общините - § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА/ ДВ. бр. 49/95 г./ и чл. 2, ал. 4 ЗОбС / ДВ. бр. 44/1996 г./, но само доколкото в процеса на диференциация на общинска и държавна собственост, собствеността на процесния апартамент е включена в капитала на търговското дружество. След като това не е установено по един безспорен и категоричен начин - а данните от Правния анализ на общинската агенция за приватизация сочат точно обратното, то собствеността на апартамента е общинска, след като към 1991 г. не е включена като актив на търговско дружество. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия