Определение № 130 от 20.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6283/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 141 от 13.01.2015г., допълнена с молба вх.№2658/ 20.05.2015г., подадена от Д. М. К., за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение на Районен съд [населено място] №951 от 20.02.2009г., постановено по гр.д. № 1042/2008г. Молителят поддържа, че процесният имот е съпружеска имуществена общност, поради което неправилно в производството по делото е участвал само съпругът й М. Я. К.. Поддържа, че е следвало да бъде конституирана като главна страна - необходим другар на съпруга си, но в резултат на нарушаване на съдопроизводствените правила, е била лишена от възможността да участва в делото. Твърди, че е узнала за решението в началото на месец декември 2014 година от съдържанието на решение, постановено по гр.д.№1066/2013г. по описа на Благоевградски съд, в мотивите на което се цитира и решението - предмет на молбата за отмяна. Искането е решението да се отмени и делото се върне за конституирането й като страна в процеса. Ответната по молбата за отмяна страна М. Я. К. взема становище за основателност на молбата. Ответните по молбата за отмяна страни Г. С. К., В. А. М. и Д. А. К. вземат становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с допустимостта на молбата за отмяна, намира: Молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Предмет на молбата за отмяна е решение на Районен съд [населено място] №951 от 20.02.2009г., постановено по гр.д. № 1042/2008г., потвърдено с решение №332 от 24.06.2010г. по в.гр.д.№ 394/2009г. на ОС [населено място], недопуснато до касационно обжалване с определение №546 от 27.05.2011г. по гр.д.№1341/2010г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.288 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.304 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК същата се подава в тримесечен срок, който започва да тече от момента на узнаване на решението. Молителката поддържа, че е узнала за решението „в началото на месец декември 2014 година” от мотивите на съдебно решение, постановено по друго „гр.д.№1066/2013г. по описа на Благоевградски съд”. Не е ангажирала доказателства в подкрепа на това си твърдение, а данните по настоящото дело обосновават извод, че същото е недостоверно. Като страна в производството по гр.д.№1042/2008г. по описа на РС [населено място] е участвал съпругът на молителката М. Я. К.. Адресираното до последния съобщение за изготвеното решение на Районен съд [населено място] №951 от 20.02.2009г., постановено по гр.д. № 1042/2008г., ведно с препис от същото, е връчено на 24.02.2009г. на съпругата на М. Я. К. – молителката Д. М. К.. Съобщението е приложено на лист 97 от гр.д.№1042/2008г. Предвид изложеното се обосновава извод, че молителката е узнала за решението, предмет на молбата за отмяна, на 24.02.2009г. Доколкото на отмяна подлежат единствено влезли в сила съдебни актове, то за молителката тримесечният преклузивен срок е започнал да тече от 27.05.2011г. – датата, на която е постановено определението по чл.288 ГПК, от която влиза в сила съдебното решение. Срокът е изтекъл на 29.08.2011г. Молбата за отмяна е подадена значително време след изтичането на този срок - на 13.01.2015г. Тъй като срокът е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, следва да се приеме, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея дело да се прекрати. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.