Определение № 226 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Д. С. К., с адрес в [населено място], против разпореждане № 64 от 16 април 2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4450/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е върната подадената от К. частна жалба вх. № 1306/11.02.2020 г. Върнатата частна жалба е насочена срещу определение № 503 от 26 ноември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4450/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. Това определение е постановено от касационния съд в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, като с него е потвърдено определение № 458 от 28 октомври 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3019/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о., за връщане на частна жалба срещу постановено по същото дело определение № 380 от 11 септември 2019 г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 64 от 16 април 2020 г.,съдията докладчик по ч.гр.д. № 4450/2019 г. по описа на ВКС, VI г.о., приема, че частна жалба вх. № 1306/11.03.2020 г. следва да се върне, тъй като е насочена срещу акт, по отношение на който е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите определения, когато са постановени от състав на ВКС, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред друг състав на касационния съд. С произнасянето на последния, инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което подадена против такъв акт частна жалба е процесуално недопустима. Предвид изложеното, жалбата срещу окончателното определение на Върховния касационен съд е недопустима и подлежи на връщане, както правилно е прието с обжалваното разпореждане № 64 от 16 април 2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4450/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,