Определение № 320 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 147/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение №589 от 05.03.12г. по ч.гр.д.№306/2012г. на Бургаския окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на ЧСИ П. Г. №837 в КЧСИ против определение от 01.02.11г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията Б., с което е постановен отказ за вписване на възбрана. Окръжният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като ЧСИ не разполага с правомощие да обжалва отказа на съдията по вписванията. Позовал се е на практика на ВКС в този смисъл – определение №260 от 07.06.11г. по ч.гр.д.№41/11г. на ВКС, І ГО; определение №86/08.03.11г. по ч.гр.д.№56/11г. на ВКС, ІІ ГО и определение №178 от 29.04.11г. по ч.гр.д.№161/11г. на ВКС, І ГО. Частна жалба срещу това определение е подадена от ЧСИ П. Г.. Той счита, че като орган на принудително изпълнение е легитимиран да подава частни жалби срещу откази на съдиите по вписванията. Позовава се на определение №313 от 09.06.2011г. по ч.гр.д.№668/10г. на ВКС, ІІ ГО, в което е разгледана по същество частна жалба на ЧСИ срещу отказ на съдията по вписванията. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице противоречива практика на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: Легитимиран ли е съдебният изпълнител да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба. Налице са предпоставките на чл.292 от ГПК за сезиране на ОСГК за постановяване на тълкувателно решение по този въпрос. Едва след постановяване на това тълкувателно решение, настоящият състав ще може да се произнесе и по частната жалба, с която е сезиран. Водим от изложеното и на основание чл.292 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,