Определение № 1128 от 07.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 654/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез адвокат Ж. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 2768/06.11.2023 г. по в. гр. д. № 2873/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 10 с-в, в частта, в която въззивното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по съдебното производство, с което ще се разреши правният спор относно допустимостта, респ. основателността на предявените под евентуалност искове за прогласяване на нищожността на договора за учредяване на ипотека, удостоверен в н. а. № 145/27.03.2013 г., съставен по н. д. № 276/2013 г. от нотариус М. Г.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като, от една страна, по отделените съдебни книжа, съдържащи двете частни жалби, с които се оспорват преграждащите актове на първоинстанционния съд (обективирани в решения, но по своето правно естество представляват определения), не са образувани съдебни производства, за да е приложима правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а от друга, изходът по правния спор относно допустимостта, респ. основателността на предявените под евентуалност искове за прогласяване на нищожността на процесния договора за учредяване на ипотека не е обуславящ за правилното решаване на настоящото исково производство, образувано по предявени искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за покупко-продажба. Ответникът по частната жалба И. П. С. е подал писмен отговор, в който развива подробни правни доводи за нейната неоснователност. Останалите ответници по частната жалба – „АММ Инженеринг“ ЕООД, С. З. И. и „Б. Строй“ ЕООД, не са подали в законоустановения срок писмен отговор срещу нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен решителен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК образуваното въз основа на предявените под евентуалност отрицателни установителни искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 144/27.03.2013 г., съставен по н. д. № 275/2013 г. от нотариус М. Г., съдебно производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по делото, по което ще се разреши правният спор относно допустимостта, респ. основателността на евентуалните искове за прогласяване на нищожността на договора за учредяване на ипотека, удостоверен в н. а. № 145/27.03.2013 г., съставен по н. д. № 276/2013 г. от нотариус М. Г.. Нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен не би се достигнало до две противоречиви разрешения на българския съд по обусловения правен спор. Производството по гр. д. № 12655/2017 г. по описа на СГС е образувано по предявени от И. П. С. пасивно субективно съединени под евентуалност отрицателни установителни искове, както следва: 1) главния – за прогласяване на нищожността по договор за продажба на имот, сключен между С. И. (продавач) и „Б. Строй“ ЕООД (купувач), с който се прикрива действителния купувач „АММ Инженеринг“ ЕООД (при субективна симулация, съчетана с прикрита сделка); 2) евентуални искове за прогласяване на нищожността на същия транслативен договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (поради противоречие с императивни правила на закона); по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона); по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) и по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание); 3) главен иск – по чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека върху процесния имот, сключен с купувача „Б. Строй“ ЕООД и 4) под евентуалност – по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на ипотечния договор за нищожен поради липса на съгласие. Установява се, че с първоинстанционното решение (първоначалното и допълнителното) главните и евентуалните искове са прогласяване на нищожността на транслативната сделка са отхвърлени, а главният и евентуалният искове за прогласяване на нищожността на ипотечния договор са оставени без разглеждане поради тяхната недопустимост, като в тази част исковото производство е прекратено (по своето правно естество в тази част решенията представляват определения). Постановените първоначално и допълнително решения, вкл. в частта, в която те разкриват правните характеристики на преграждащи определения, са обжалвани от ищеца пред Софийския апелативен съд (с две въззивни жалби), като с обжалваното определение въззивният съд е „отделил копия от двете въззивни жалби, с които се атакуват двете решения в частта, имащи характер на определения“, вследствие на което е разпоредил тези две частни жалби да се докладват на председателя на ГО при САС за образуване по тях на частно гражданско производство и избор на съдия докладчик. Със същото определение Софийският апелативен съд е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до разрешаване на правния спор относно допустимостта, респ. основателността на предявените под евентуалност искове за обявяване на нищожността на ипотечния договор. Определението за спиране е незаконосъобразно. От една страна, съдебното производство може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК само ако съответните съдебни книжа са образувани в отделно дело, по което съдът е длъжен да се произнесе със съдебен акт, който би обусловил правилността на решението по производството, което се спира. По настоящото дело липсват доказателства дали компетентният административен ръководител при Софийския апелативен съд е образувал от отделените съдебни книжа частно съдебно производство. От друга, дори и преграждащите определения на първоинстанционния съд, обективирани в първоначалното и допълнителното решения да бъдат отменени, а впоследствие и предявените главен и евентуален искове за обявяване на нищожността на ипотечния договор да бъдат уважени, тяхната основателност не би обусловила правилното решаване на правния спор, предмет на въззивното производство, а именно дали оспореният възмезден транслативен договор е нищожен на предявените от ищеца основания. Напротив, връзката на обусловеност между тези искове е в обратния порядък – в случай че договорът за покупко-продажба, на която ипотекарният длъжник обосновава своята материална легитимация като носител на правото на собственост върху ипотекирания имот, е нищожен, договорът за учредяване на ипотека би бил нищожен на твърдяното основание по предявения главен иск за обявяване на ипотечния акт за недействителен (арг. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, който предписва, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява). Следователно, в случай че преграждащите определения на първоинстанционния съд бъдат отменени и съдебната преписка - по отделените от въззивното производство съдебни книжа, бъде върната отново на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените под евентуалност искове за прогласяване на нищожността на договора за ипотека, първоинстанционното производство би следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на повдигнатия пред въззивния съд материалноправен спор дали възмездният транслативен договор, с който ипотекарният длъжник се е легитимирал като собственик на ипотекирания имот, е нищожен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е възникнало основанието за спиране на настоящото исково производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение трябва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение