Определение № 8593 от 28.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2025 г.

Производство по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. С. Н., с постоянен адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу разпореждане № 5704/24.06.2025г., постановено по адм. дело № 1270/2025г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането му за преустановяване на незаконни фактически действия на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, изразяващи се в невръщане на свидетелство за правоуправление на МПС № 282179295. Поддържат се оплаквания за неправилност на разпореждането поради нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в несъбиране на доказателства и грешното интерпретиране на събраните такива, както и не спазване на указанията на ВАС. Моли се за отмяна на оспореното разпореждане и да се уважи отправеното до съда искане. Претендират се разноски. Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното разпореждане е отхвърлено искането на Т. Н. за преустановяване на незаконни фактически действия на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, изразяващи се в невръщане на свидетелство за правоуправление на МПС № 282179295. За да постанови този правен резултат, съдът е посочил, че с влязла в сила присъда по НОХД № 140/2018г. на ОС – Пловдив на 25.01.2021г. на молителя е отнето СУМПС и оттогава реално той е започнал да изтърпява наложеното му наказание лишаване от правоуправление за срок от три години и шест месеца. Установено е, че срещу молителя е издадено и НП № 22-0432-000068/01.02.2022г., влязло в сила на 19.03.2022г., с наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като е посочено, че то ще се изпълнява от 15.01.2024г. до 15.01.2026г. Молбата за връщане на отнетото СУМПС е с дата от 12.06.2024г. Съдът е посочил, че двете наказания не се поглъщат едно с друго, поради различността на деянията – едното е наложено поради извършено престъпление, а другото поради допуснато административно нарушение. Приел е, че фактическото задържане на процесното СУМПС се основава на влязло в сила НП, поради което е законосъобразно. Разпореждането е правилно. Според разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес, може да се иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно като положителна предпоставка за уважаване на искането, подадено по този процесуален ред, законът предвижда наличието на две самостоятелни обстоятелства, а именно: 1) фактическо действие на административен орган или длъжностно лице, което да не е прекратено към момента на търсената защита, и 2) соченото действие да не е основано на административен акт или на закона. При наличието им възниква субективното потестативно право на искателя чрез съда да предизвика едностранна правна промяна в поведението на лицето – извършител на описаните действия и да удовлетвори правата и законните си интереси, които законът му осигурява. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че освен влязла в сила присъда по НОХД № 140/2018г. на ОС – Пловдив, на лицето е издадено и НП № № 22-0432-000068/01.02.2022г., влязло в сила на 19.03.2022г., като са наложени на Т. Н. две отделни наказания лишаване от управление на МПС за срок от три години и полувина респек. от 24 месеца, като двете деяния не се поглъщат едно от друго както правилно е приел и първоинстанционния съд. Изрично в представената от органа справка за нарушител е посочено, че НП от 01.02.2022г., ще действа за периода 15.01.2024г. – 15.01.2026г., т.е. изтърпяването на наказанието по НП е след приключване изтърпяване на наказанието по присъдата постановена от ОС – Пловдив. Молбата с искане за връщане на отнетото на 25.01.2021г. СУМПС е с дата 12.06.2024г. При горните установени факти, правилно първоинстанционния съд е приел, че искането на Т. Н. по реда на чл. 250 от АПК е неоснователно. В конкретния случай действията, описани в искането на молителя, са част от нормативно регулираната дейност на контролния орган, основават се на ЗДвП и задържането на процесното СУМПС е правна последица на заповедта за прилагане на ПАМ. След като същите са извършени въз основа и в изпълнение на закона и на административен акт, не съставляват неоснователни фактически действия, които могат да бъдат предмет на самостоятелна съдебна защита в производство по реда на дял трети, глава ХV АПК. Оплакването за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения е бланкетно. Спазването на съдопроизводствените правила е извън обхвата на служебния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което при липса в жалбата на конкретно заявени процесуални пороци и съобразно предмета на касационната проверка, дефиниран в чл. 218, ал. 1 АПК, не може да бъде изследвано. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното разпореждане се явява обосновано. Поради липса на сочените касационни основания за отмяна, обжалваното разпореждане следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение