Определение № 13360 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Е. Й., гр. София, [улица]срещу Определение №4258/22.04.2024 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу Писмо №2203-94М-00-1317#1/02.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, издадено във връзка с депозирано искане с вх. №2203-94М-00-1318/27.10.2023 г., с което е предявена претенция за изплащане на разходи за издаване на лична карта съгласно чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Лозенец не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Е. Й. срещу Писмо №2203-94М-00-1317#1/02.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, в частта относно депозирано искане с вх. №2203-94М-00-1318/27.10.2023 г., с което е предявена претенция за изплащане на разходи за издаване на лична карта съгласно чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. срещу Съдът е счел, че са налице основанията на чл. 159, т. 7 АПК, поради което е оставил без разглеждане жалбата на М. Е. Й., срещу Писмо №2203-94М-00-1317#1/02.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец в посочените части и е прекратил производството. Така постановено определението е правилно. Първоначално производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Е. Й. с вх. №44908/13.12.2024 г. по описа на регистратурата на АССГ срещу Писмо №2203-94М-00-1317#1/02.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Лозенец, с което се отказва да се изплати еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП до трикратния размер на линията на бедност за 2023 г. След указания на административния съд до жалбоподателката, да уточни кой точно административен акт оспорва, Й. поддържа в уточнителна молба от 04.04.2024 г. по първоинстанционното дело, че обжалва Писмо №2203-94М-00-1317#1/02.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, в частта по произнасянето на органа по нейно искане вх. №2203-94М-00-1318/27.10.2023 г., с което се отказва изплащане на разходи за издаване на лична карта съгласно чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. Видно от разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано производство то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. В случая е установено, че предмет на оспорване и по двете дела на АССГ – №12209/2023 г. и №12210/2023 г. е Писмо №2203-94М-00-1317#1/02.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, по искане на жалбоподателката с вх. №2203-94М-00-1318/27.10.2023 г., в частта, в която е отказано изплащане на разходи за издаване на лична карта съгласно чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане.. При това положение, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК, тъй като в Административен съд – София град са образувани отделни административни дела между същите страни и с идентичен предмет на оспорване, което е абсолютна процесуална пречка за развитие на второто производство. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение