Определение № 18 от 15.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 77/2010 г.

Касационното производство е образувано, с правно основание чл.43,т.3 НПК, по повод ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено от председателя на районен съд – гр. Б., с което е прекратено производството по н.ч.х.д. № 452/09 год. по описа на съда и – отправено искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд- Благоевград е образувано н.ч.х.д. № 452/09 год. по повод частна тъжба от В. Г. В., внесена в съда за разглеждане, с която на Д. М. Д. е предявено обвинение за извършено от нея престъпление по чл.146,ал.1, чл.147, ал.1и чл.148 НК. Съдиите от районен съд-Благоевград са се отвели от разглеждане и решаване на делото по същество, на основание чл.29, ал.2 НПК, предвид изтъкнатите доводи от страна на частния тъжител за проявено негативно субективно отношение на съдиите към него и поставил под съмнение професионалната им компетентност. Настоящият съдебен състав намира, че искането е основателно. Съдът, на когото делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност не може да образува състав. Поради това, Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на друг, еднакъв по степен съд – районен съд-Кюстендил. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение