Определение № 2589 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2703/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от П. И. Г. молба за отмяна на „влязлото в сила“ решение № 1216/02.07.2009 г., постановено по гр. дело № 1537/2007 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), – в частта, с която е отнет в полза на държавата урегулиран поземлен имот (УПИ) Х.-419 от кв. 29а по плана на [населено място], целият с площ 710 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 66 кв.м., едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., при граници на имота: УПИ I-141, УПИ Х.-417 и от двете страни улици, собственост на молителя. В молбата се сочи и от данните по делото се установява, че първоинстанционното решение № 1216/02.07.2009 г. по гр. дело № 1537/2007 г. на ПОС е оставено в сила (потвърдено е) с решение № 437/23.04.2010 г., постановено по възз. гр. дело № 891/2009 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), като това въззивно решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационното му обжалване с определение № 996/10.08.2011 г., постановено по гр. дело № 1479/2010 г. на Върховния касационен съд (ВКС). С оглед това съдът приема, че предмет на подадената молба за отмяна – в частта за отнемането в полза на държавата на недвижимия имот, собственост на молителя, е не първоинстанционното решение № 1216/02.07.2009 г. по гр. дело № 1537/2007 г. на ПОС, а влязлото в сила въззивно решение № 437/23.04.2010 г. по възз. гр. дело № 891/2009 г. на ПАС (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 13 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС; подробни разяснения в същия смисъл са дадени и с определение № 2176/14.07.2023 г. по частно гр. дело № 1409/2023 г. на ВКС, III-то гр. отд.). С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. Поддържа се, че с решение от 12.01.2023 г. по дело „Н. и други срещу България“ Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесъл и по жалба № 11138/12 на молителя, като приел за установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС от националния съд. Нарушението се състояло в липса на обоснованост на причинна връзка между активите, за които се иска конфискацията, и престъпното поведение; вместо това националният съд се позовал на презумпцията, съдържаща се в „Закона от 2005 г.“ – ЗОПДИППД (отм.), и на несъответствията между разходите на лицата и техния „законен“ доход през проверяваните периоди. Ответникът по молбата за отмяна – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. Доводът за недопустимост се състои в това, че според ответника, молбата за отмяна не съдържала ясно и конкретно изложени твърдения, които да се квалифицират като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. Съдът намира, че молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице, което има правен интерес от исканата отмяна на влязлото в сила решение, уточнено по-горе като предмет на молбата. Видно от цитираното по-горе нейно съществено съдържание, молбата съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, поради което доводът на ответната КПКОНПИ в обратна насока е напълно несъстоятелен. Останалите доводи на ответника нямат отношение към допустимостта на молбата, а са такива по същество, поради което ще бъдат обсъдени от съда с решението по делото. Молбата е подадена на 29.05.2023 г. – в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 2 от ГПК, считано от датата на постановяването на представеното с нея (в заверен препис и в превод на български език) решение от 12.01.2023 г. на ЕСПЧ, на която дата то е станало и окончателно, съгласно представеното с молбата (в заверен препис и в превод на български език) уведомление за решението, изпратено до пълномощника на молителя в производството пред ЕСПЧ. Молбата е вписана в съответната служба по вписванията – указанията на съда, дадени в тази насока с разпореждане № 114/21.07.2023 г., са изпълнени в срок – с молба с вх. № 9650/08.08.2023 г. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. По допускане и приемане на представените с молбата писмени доказателства съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение