Определение № 207 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 258/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Д., срещу определение № 50319 от 27.09.2022 г., постановено по гр. д. № 2664/2022 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Р. Д. Д. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение №178/07.02.2018год., постановено по гр.дело №8183/2017год. по описа на РС-Плевен, потвърдено с решение от 15.05.2018год. по гр.дело №184/2018год. на Окръжен съд-Плевен. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно. Изложени са доводи относно незаконосъобразността на уволнението на жалбоподателката, което е било предмет на исковото производство, и се обсъждат събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по молба на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8183/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, потвърдено с решение от 15.05.2018год. по гр.дело №184/2018год. на Окръжен съд-Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителката срещу УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 229/04.09.2017 г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане в нейна полза на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3985,14 лв. за периода от 13.09.2017 г. до 13.03.2018 г. Молителката е посочила основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК – неистинност на документ и на показания на свидетели по делото, както и противоречие с по-рано постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила съдебно решение. Съставът на ВКС, който се е произнесъл по молбата за отмяна, е преценил, че изложените в нея обстоятелства не са годни да бъдат подведени под сочените хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и че оплакванията на молителката всъщност са за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да се разглеждат в производството по отмяна. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката най-напред се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката излага съображения, че показанията на свидетелите по делото са противоречиви, като ги нарича и „неистински“, но по същество твърди, че същите не се потвърждават от други събрани по делото доказателства. Според молителката експертното решение на ТЕЛК е „фалшиво“, не съответства на оригинала и представлява „компютърна обработка“. Никъде обаче не се излагат твърдения, че неистинността на въпросните показания и документ са установени по надлежния съдебен ред, не се представя като доказателство към молбата за отмяна влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Поради това предходният състав на ВКС правилно е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не се обосновава. Молителката е цитирала и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, според което отмяна може да се поиска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В първоначално подадената молба за отмяна от 27.04.2022 г. това основание е бланкетно посочено, а в последваща уточнителна молба от 26.05.2022 г. се цитира предходно влязло в сила решение между същите страни, което обаче касае различна заповед за уволнение от тази, която е предмет на решението, чиято отмяна се иска. Следователно, поради липсата на твърдения, а и не се установява обективен идентитет по двата правни спора не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Останалите оплаквания в молбата за отмяна са за допуснати от съда процесуални нарушения, както и по същество – за незаконосъобразността на уволнението, поради което не следва да се разглеждат в производството по отмяна. Поради изложеното обжалваното определение на състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.2 и т.4 ГПК на влязло в сила решение като недопустима и при съобразяване на т.10 от ТР№7/31.07.2017год. по т.дело №7/2014год. на ВКС, ОСГТК е правилно, и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,