Определение № 45 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2011 г.

Производство по делото е образувано по молба на адв. Н. С. като пълномощник на [фирма] ГР. София за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските за трите инстанции в размер на 178 263,03 лв. Ответникът по молбата [община] изразява становище, че страната не може да иска присъждане на разноските, доколкото не е представила списък на същите съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание по делото. С определение в закрито заседание от 14.05.2013 год. производството по молбата е спряно до постановяване на тълкувателно решение по ТД на ОСГТК на ВКС №6/2012 год. Доколкото цитираното тълкувателно дело е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 год. производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно т.8 от ТР №6/06.11.2013 год. по ТД № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в хипотезата, когато съдът не се е произнесъл по искането на разноски, не е пречка да се иска допълване на решението в частта за разноските. Такъв е настоящия случай. С решение № 262/22.02.2013 год. по делото, след частична отмяна на въззивното решение, е постановено ново решение, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] освен присъдената сума от 13 565,40 лв. още 661 584,60 лв., съставляващи обезщетение за това, че дружеството е било лишено от ползването на четириетажна административна сграда в [населено място], без основание, за периода от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.08.2009 год., до окончателното изплащане на сумата, като съдът не се е произнесъл по направеното от касатора – ищец искане за разноски. До приключване на устните състезания въпреки направеното искане за присъждане на разноски касаторът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Такъв се представя с настоящата молба по чл. 248 ГПК. Доколкото с решението на касационната инстанция исковете са били частично уважени следва де се присъдят направените в производството разноски съразмерно с уважената част от исковете.Извършената по делото проверка установи, че за трите инстанции ищецът е направил разноски в размер на 178 263,03 лв. така като е посочено в представения в последствие списък на направените разноски. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на 103 846 лв.. От този размер следва да се извади сумата от 1 188 лв.разноски, които са присъдени с решението на първата инстация и за които ищецът се е снабдил с изпълнителен лист след приключване на въззивното производство. Дължимият остатък е в размер, на 102 658 лв. Съгласно чл. 78,ал.3 ГПК ответникът също има право да иска разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Такива обаче не са поискани пред нито една инстанция. С оглед на изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд 3-то г.о.