Определение № 1327 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. М.- пълномощник на И.Ц., с която се иска допълване на постановеното определение в частта на разноските с произнасяне в диспозитива по искането за определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. С писмения си отговор КОНПИ твърди, че молбата следва да бъде квалифицирана като такава по чл.247 ГПК, а не по чл.250 ГПК. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК всяка страна може да иска изменение или допълване на решението, респ. определението в частта на разноските, като в хипотезата на допълване на съдебния акт, допустимостта на това искане не е обусловена от представянето на списък на разноските- ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, която непълнота при формиране на волята му следва да бъде отстранена. В случая такава непълнота не е налице. В мотивите на постановеното по делото определение, съдът се е произнесъл по направеното от адв. М. искане за присъждане на адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв., като е приел, че то е неоснователно, при който извод не дължи изрично произнасяне в диспозитива на определението, каквото се дължи единствено при позитивно произнасяне по искането за разноски. Ето защо и съдът