Определение № 75 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2039/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адвокат Д. вх. № 9259/19.05.2025 г. за изменение /допълване/ на определение № 1424/12.05.2025 г. по т. д. № 2039/2024 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски и представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за плащане на възнаграждение в размер 5 852, 12 лв. с ДДС в полза на адвокат Д.. Копие от молбата е изпратено на насрещната страна, която не е ангажирала становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 1424/12.05.2025 г. и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника по касация „АрТиАй Файнанс ГмбХ“, рег. във ФРГ, е формулирал искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 5 852, 12 лв., и е представил договор за правна защита и съдействие, фактура № 6794/20.01.2025 г. за сума в размер 5 852, 12 лв. /2 992, 14 евро/ – адвокатско възнаграждение за предоставено процесуално представителство по настоящото т. д. № 2039/2024 г., както и списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото през настоящата инстанция /въззивното решение не е допуснато до касационен контрол/, търсеното възнаграждение следва да бъде присъдено. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС