Определение № 216 от 08.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С разпореждане на съдия от Районен съд - София е прекратено съдебното производство по ЧНД № 18152/2024 г. по описа на същия съд и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Пловдив. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: По жалба на И. Л. П. Постановление за прекратяване на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 било внесено за разглеждане в Районен съд – Пловдив. С Разпореждане от 19.12.2024 г. съдията – докладчик по НЧД № 6794/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив прекратил делото като приел, че престъплението е осъществено в съдебния район на Районен съд – София, защото актовете на вмененото изпълнително деяние са извършени в [населено място], а обстоятелството, че последната вноска по разсроченото плащане, дължимо съгласно сключените в [населено място] договори, е предадена в [населено място] не променя извода, че престъплението е извършено в [населено място]. Затова прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на Районен съд – София. С разпореждане от 29.04.2025 г. по НЧД № 18152/2024 г. съдията – докладчик от Районен съд - София приел, че делото не му е подсъдно, т. к. в Постановлението за прекратяване на наказателното производство било посочено, че мястото на довършване на престъплението било в [населено място], където били платени 1700 лв. от свид. Д. Н., след което плащане други нямало извършени и комуникацията между страните по договора била окончателно прекратена. На това основание счел, че компетентен да реши делото се явявал Районен съд – Пловдив. Върховният касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Пловдив. Съгласно нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седем дневен срок от получаване на преписа. Под „съответен“ първоинстанционен съд следва да се разбира съответния на прокуратурата, водила и приключила разследването по досъдебното производство. В настоящия случай, разследването на досъдебното производство е приключило в [населено място] и е било наблюдавано от Районна прокуратура – Пловдив. Затова и Районният съд в [населено място] се явява съответният орган на съдебна власт, който дължи произнасяне по спора тъкмо на база изричната процесуална норма, определяща компетентния съд в посочената процесуална ситуация. По тези съображения Районният съд в [населено място] не се явява компетентният да разгледа делото, а такъв е този в [населено място], комуто то следва да бъде изпратено за решаване. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът