Определение № 611 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 30 ал. 5 т. 9 и чл. 189 и сл. от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Образувано е по жалба на Д. Р. от гр. Варна срещу Решение на СК на ВСС по точка 16.1 от Протокол № 6 от заседанието на СК, проведено на 11.02.2025 год., с което се прекратява конкурсната процедура за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия“ в апелативните съдилища – търговско отделение, съгласно обявения конкурс с Решение на СК на ВСС по Протокол № 31/26.07.2022 г. /обн. в ДВ, бр.61/02.08.2022 г./.

По жалби срещу същото решение на СК на ВСС, към адм. дело № 3943/2025 г. по описа на ВАС са присъединени и следните адм. дела:

• адм. дело № 4471/2025 г., образувано по жалба на А. К.;

• адм. дело № 3944/2025, образувано по жалба на В. К.;

• адм. дело № 3946/2025, образувано по жалба на В. Г. П.;

• адм.д. № 3945/2025г., образувано по жалби на Т. К. К., В. Д., Д. Г. Г., А. А. М., М. И. Р.;

• адм.д. № 3947/2025г., образувано по жалба на Н. П. Ч. от гр. София;

• адм.д. № 3948/2025г., образувано по жалба на Х. З. М. от гр. Сливен;

• адм.д. № 3949/2025г., образувано по жалба на Т. К. Г. от гр. Варна;

• адм.д. № 4609/2025г., образувано по жалба на Е. П. К.

В жалбите за изложени съображения за нищожност на постановеното от СК на ВСС решение за прекратяване на конкурсната процедура поради липса на компетентност на СК на ВСС, дължаща се на изтеклия мандат на нейните членове, липса на формирана воля в конкретния случай поради наличието на направени отводи, пълна липса на адекватни мотиви – както фактически основания, така и правни такива, обосноваващи вземането на това решение.

Изложени са и съображения за унищожаемост на постановеното от СК на ВСС решение за прекратяване на конкурсната процедура поради липсата на правомощия на административния орган на този етап от производството да прекратява конкурсната процедура. Посочва се, че при наличие на депозирано мотивирано предложение, СК на ВСС е следвало да го разгледа по същество, каквито правомощия изрично са уредени в чл. 193 от ЗСВ. Изложени са твърдения, че в конкурсната процедура не са допуснати каквито и да било нарушения, както в работата на конкурсната комисия, така и при конституирането на състава ѝ от страна на СК на ВСС.

Иска се обявяването на нищожността на решението на СК на ВСС или, в условията на евентуалност, неговата отмяна, както и да бъдат дадени задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът – СК на ВСС изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Изложени са съображения, че Съдийската колегия е взела валидно и законосъобразно решение, което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост.

Настоящият тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд, като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/26.07.2022 г., обн. в Държавен вестник, бр. 61/02.08.2022 г. на основание чл. 180 от ЗСВ е обявен конкурс по реда на чл. 189, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 18 длъжности „съдия“ в апелативните съдилища - търговско отделение

Жалбоподателите Д. Р., А. К., В. К., В. Г. П., Т. К. К., В. Д., Д. Г. Г., А. А. М., М. И. Р., Н. П. Ч., Х. З. М., Т. К. Г., Е. П. К. са участници в конкурса за повишаване и заемане на 18 длъжности „съдия“ в апелативните съдилища - търговско отделение, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/26.07.2022 г., обн. в ДВ, бр. 61/02.08.2022 г.

В изпълнение на задълженията си по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ, Пленумът на ВКС е провел заседание, като чрез жребий е определил действащите съдии от ВКС, които да участват в състава на комисията в конкурса за повишаване и заемане на 18 длъжности „съдия“ в апелативните съдилища - търговско отделение - В. Христакиев - съдия във ВКС, Търговска колегия, А. Христова - съдия във ВКС, Търговска колегия, Б. Йонкова - съдия във ВКС, Търговска колегия, Е. Василева - съдия във ВКС, Търговска колегия, Е. Чаначева - съдия във ВКС, Търговска колегия, резервен член, Б. Балевски - съдия във ВКС, Търговска колегия, втори резервен член.

С Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 41/01.11.2022 г., в изпълнение на чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.02.2017 год. е одобрен поименният списък на хабилитираните учени по търговско право, които да вземат участие в конкурсната комисия на конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ в апелативните съдилища – търговско отделение, в който списък е посочено името на доц. д-р В. Петров, представен от юридическия факултет на Великотърновския университет като преподавател по гражданско, семейно, облигационно и вещно право.

След проведен жребий от одобрения поименен списък на хабилитираните учени по търговско право е определен доц. д-р В. Петров за редовен член на конкурсната комисия в конкурса за повишаване в длъжност „съдия" в апелативните съдилища - търговско отделение, а за резервен член - доц. д-р А. Грозданов, хабилитиран преподавател във Варненския свободен университет.

Конкурсната комисия е извършила класиране на кандидатите според общата им оценка, формирана въз основа на резултатите от три цифрови компонента, получени след извършената преценка по реда на чл. 40а от Наредба № 1/09.02.2017 г.

След обявяване на класирането във Висшия съдебен съвет са постъпили възражения от петима участници в конкурса, съдържащи доводи за нарушение на процедурата, свързана с избора на хабилитирания преподавател В. Петров и с твърдения за липса на съответствие на специализацията му със съответната материя – търговско право, както и за липса на изложени от страна на конкурсната комисия мотиви и съображения за поставяне на оценка, съобразно необходимото ниво на конкретика за всеки един кандидат.

След преглед на цялостната конкурсна документация, Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ е изготвила мотивирано предложение до СК на ВСС, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия“ в апелативните съдилища – търговско отделение, съгласно обявения конкурс с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/26.07.2022 г., /обн. в ДВ, бр. 61/02.08.2022 г./. Мотивираното предложение на КАК е внесено за разглеждане като редовна точка 6 от дневния ред на заседанието на СК на ВСС, проведено на 24.09.2024 г.

В проведеното на 24.09.2024 г. заседание на СК на ВСС са обсъдени постъпилите възражения на петимата участници, като в хода на заседанието е внесено предложение /от председателя на ВАС/ преди гласуването по същество на мотивираното предложение на КАК за назначаване на класираните кандидати, СК на ВСС да се произнесе относно релевираните твърдения за допуснати нарушения в предходен етап на процедурата.

Формулиран е и проект на нов диспозитив по разглежданата точка от дневния ред, по който СК на ВСС да се произнесе: „Не провежда гласуване по предложеното от КАК мотивирано предложение на основание чл. 193, ал. 2 от ЗСВ за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия" в апелативните съдилища - търговско отделение, съгласно обявения конкурс с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с Протокол № 31/26.07.2022 г. поради допуснати съществени процесуални нарушения. Връща процедурата от ниво избор на нова конкурсна комисия.“

Във връзка с формулираното предложение за връщане на процедурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на етап избор на нова конкурсна комисия е направено ново предложение за отлагане разглеждането на точката от дневния ред /от А. Дишева/ с цел събиране на допълнителна информация. След проведено гласуване предложението за отлагане разглеждането на точката от дневния ред не е прието от СК на ВСС.

В резултат на взетото решение от СК на ВСС, с което не се приема предложението за отлагане разглеждането на точката от дневния ред, двама от членовете на СК на ВСС /О. Керелска и А. Дишева/ са напуснали залата, което е довело до закриване на заседанието, поради липса на кворум за провеждане на заседание.

Следващото заседание на СК на ВСС, на което е продължило разглеждането на тази точка от дневния ред, е заседанието проведено на 28 януари 2025 г. На същото отново е направено предложение от член на СК на ВСС /Д. Кояджиков/ да не се разглежда по същество мотивираното предложение на Комисията по атестирането и конкурсите за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия" в апелативните съдилища - търговско отделение, съгласно обявения конкурс с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с Протокол № 31/26.07.2022 г., а да се гласува връщане на процедурата на фазата „сформиране на нова конкурсна комисия", поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Внесеното предложение не е подложено на гласуване от председателстващия заседанието /Г. Захарова/, като вместо това е предприето докладване и гласуване по същество на мотивираното предложение на КАК. Вследствие на това трима от участващите в заседанието членове на СК на ВСС /Д. Кояджиков, Б. Новански и С. Мавров/ са декларирали своя отвод от разглеждането на предложението на КАК по същество, предвид обстоятелството, че са в невъзможност да формират воля преди да бъде подложено на гласуване и респективно да бъде взето решение от страна на СК на ВСС на обуславящия въпрос относно връщането на процедурата на предходен етап поради допуснати нарушения. След направените отводи от разглеждането на предложението на КАК по същество на трима от членовете на СК на ВСС, на заседанието са останали 7 членове, което е довело и до липса на кворум за разглеждане на точката от дневния ред.

Мотивираното предложение на КАК е внесено за трети път за разглеждане като редовна точка 16 от дневния ред на заседанието на СК, проведено на 11.02.2025 год. Отново е обсъдена възможността да бъде разгледано по същество предложението на КАК за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия" в апелативните съдилища - търговско отделение. Тримата членове на СК на ВСС /посочени по-горе/ са потвърдили, че поддържат дадения си отвод от разглеждането на предложението по същество, като други двама членове на СК на ВСС /Б. Магдалинчев и С. Гроздев/ също са изтъкнали обстоятелството, че неподлагането на гласуване на предложението за връщането на процедурата на предходен етап и нерешаването на този обуславящ въпрос от страна на СК на ВСС е пречка за вземане на крайното решение и също са декларирали отвода си от разглеждането по същество на мотивираното предложение на КАК. Председателстващият заседанието /Г. Захарова/ отново не е подложила на гласуване предложението за връщане на процедурата на етап „Сформиране на нова конкурсна комисия", като е изразила становище, че възможните варианти са следните: да бъде взето решение да бъдат назначени класираните кандидати или да не бъдат назначени, или да се прекрати изобщо провежданата процедура, като е изложила становище, че отказ за произнасяне в каквато и да е посока е недопустимо. В тази връзка е направила предложение да се прекрати конкурсът.

Във връзка с това предложение, друг член на СК на ВСС /А. Дишева/ е изразила становище, че подкрепя предложението, направено от председателстващия Захарова, като е изложила аргументи, че са налице много съдии, които поради новонастъпили обстоятелства са придобили право да участват в подобен конкурс – съответно навършване на възраст, придобиване на уседналост, заемане на длъжност, или пък обстоятелства от субективен характер. Обобщено е, че в хода на обявения конкурс широк кръг съдии са придобили право да участват в конкурс за назначаване в апелативните съдилища, търговски отделения. На следващо място, са изложени твърдения, че в апелативните съдилища, търговски отделения, са се открили нови длъжности за заемане чрез конкурс. Съобразено е, че тези длъжности могат да бъдат запълнени с настоящия конкурс по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, като е изтъкнато, че приоритет следва да има заемането на тези длъжности чрез обявяването им на конкурс. Отчетено е като решаващо обстоятелството, че много повече съдии биха могли да участват. Посочено е, че прекратяването на конкурса и обявяването на нов е действие, което СК на ВСС дължи не просто на съдийската общност, а на обществото, защото непопълването на свободни съдийски места в апелативните съдилища, търговски отделения, създава условия за продължително, на практика неограничено във времето командироване на множество съдии, като първо ще бъдат попълвани свободните места в съответните апелативни съдилища, търговско отделение, след това бъдат попълвани с поредно командироване местата на съдиите в окръжните съдилища, откъдето са командировани съдии за апелативните съдилища, и така вероятно надолу по веригата - последващо командироване на съдии от районния съд. Отбелязано е, че най - малко три пъти повече от броя на свободните места са командированите магистрати.

Вследствие на изложените аргументи, един от членовете на СК на ВСС /Д. Кояджиков/, декларирали отвод от разглеждането по същество на предложението на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, потвърждавайки, че продължава да поддържа отвода си, ако се вземе решение да бъде разглеждано по същество мотивираното предложение на КАК, без преди това да е разгледано неговото предложение за връщане в предходен етап, е заявил готовност да участва и гласува предложението за прекратяване на конкурса. Изложил е аргументи по целесъобразност за това да се даде възможност да бъде „отпушен" въпросният конкурс, както и да се даде възможност на по-голям брой участници, които вероятно са изпълнили условието за участие в конкурс за повишаване в апелативните съдилища.

Останалите членове на СК на ВСС, присъствали на заседанието, споделяйки аргументите, които вече са изложени от техните колеги относно невъзможността да се приключи настоящия конкурс, дългата му продължителност, необходимостта от кадрово обезпечаване на апелативните съдилища – търговски отделения, както и на продължителността на командироването, са подкрепили предложението за вземане на решение за прекратяване на конкурса.

С тези аргументи СК на ВСС единодушно е взела процесното решение да прекрати конкурсната процедура за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия" в апелативните съдилища - търговско отделение, съгласно обявения конкурс с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/26.07.2022 г., /обн. в ДВ, бр. 61/02.08.2022 г./.

При така установеното от фактическа страна, настоящият тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд изведе следните правни изводи:

Жалбите са допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страни - участници в конкурса, в срока по чл. 197 от АПК и срещу акт, с който се прекратява конкурсна процедура, в която жалбоподателите са класирани по определен ред.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Процесното решение на СК на ВСС е прието от компетентен орган, при спазване изискванията на ЗСВ за кворум и мнозинство, предвидени съответно в чл. 34, ал. 1 и чл. 33, ал. 5 от ЗСВ във връзка с правомощията на колегията по чл. 30, ал. 5, т. 1 и т. 9 от ЗСВ.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за нищожност на оспорения акт като издаден от орган без материална компетентност да провежда конкурсната процедура и в частност да прекрати тази процедура, с оглед изтеклия мандат на неговите членове. Визираното в тази връзка Решение от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 е неотносимо и неприложимо по конкретния казус, като изведените от решението правни изводи по никакъв начин не обосновават доводите за нищожност на издадения административен акт. Касае се за правомощия на различни административни органи на Съдебната власт, нормативно определени в Конституцията на РБ и в Закона за съдебната власт и в относимата подзаконова нормативна уредба – Инспекторатът на ВСС и ВСС. Безспорно компетентността на Висшия съдебен съвет и в частност на неговите колегии е различна от компетентността на Инспектората на ВСС, поради което препращането към Решението от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание чл. 267 ДФЕС от СРС, по производства образувани по искания на ИВСС, касаещи неговата компетентност и правомощия, е лишено от основание.

На следващо място следва да бъде посочено, че според тълкувателната практика на Конституционния съд /КС/ на Република България /Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г./, а и според тълкувателната практика на СЕС /Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23/, когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределеният мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране на непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Това разрешение на въпроса не рефлектира върху правомощията на ВСС да обявява, провежда и приключва, в това число и да прекратява конкурси за повишаване на магистрати в съответните органи на съдебната власт, дори мандатът на неговите членове да е изтекъл.

Сходен е смисълът и на Определение № 8513/19.08.2025г по адм. дело № 6562/2025г., с което ВАС, петчленен състав на Втора колегия приема, че Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно мандата на орган на власт и в Решение № 13/15.12.2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението, мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Мандатът на органа предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав, който обаче не следва да престава да съществува като орган на власт, дори и неговите членове да са в невъзможност да изпълняват законововменените им функции и задачи. В този смисъл е и Определение № 11370/ 13.11.2025 г. по адм. дело 7579/2025 г. на настоящия съдебен състав.

С оглед на тези съображения съдът намира, че СК на ВСС в настоящия си състав разполага с компетентност да обявява, провежда и приключва конкурси за повишаване в длъжност, в това число и да ги прекратява, какъвто е процесният случай.

Неоснователни са и изложените от жалбоподателите аргументи, че решението за прекратяване на конкурса е взето без да е бил налице кворум, предвид обстоятелството, че петима от членовете на СК на ВСС са се отвели от разглеждането по същество на мотивираното предложение на КАК до СК на ВСС, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 18 длъжности „съдия“ в апелативните съдилища – търговско отделение, съгласно обявения конкурс с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/26.07.2022 г., /обн. в ДВ, бр. 61/02.08.2022 г./.

По делото се установи, че петимата членове на СК на ВСС, които са декларирали отвод, са изтъкнали единствено обстоятелството, че са в невъзможност да формират воля в гласуване по същество на мотивираното предложение на КАК, преди да бъде подложено на гласуване и респективно да бъде взето решение от страна на СК на ВСС на обуславящия въпрос относно допуснати нарушения и връщането на процедурата на предходен етап. Тези петима членове на СК на ВСС обаче, не са се отстранили от участие в гласуване по отношение на други евентуално направени предложения, свързани с провеждането или приключването на процесния конкурс, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/26.07.2022 г., /обн. в ДВ, бр. 61/02.08.2022 г./. По тези съображения и предвид обстоятелството, че не се установява някой от петимата членове на СК на ВСС да е декларирал невъзможност да участва в гласуването на предложението за прекратяване на конкурса, то се налага изводът, че при вземането на процесното решение за прекратяване е бил налице кворум и е формирана воля от страна на колективния орган. Предвид горното съдът приема, че процесното решение е прието при спазване изискванията на ЗСВ за кворум и мнозинство, предвидени съответно в чл. 34, ал. 1 и чл. 33, ал. 5 във връзка с правомощията на колегията по чл. 30, ал. 5, т. 1 и т. 9 от ЗСВ.

Неоснователни са и релевираните в жалбите доводи, че в решението на СК на ВСС липсват мотиви, които да съдържат фактическите и правни основания за приетото прекратяване на конкурса.

Решението е мотивирано в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. За мотиви на решението, с което се приема направено предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа. В настоящия случай, освен изказването на председателстващия заседанието, са изразени становища в подкрепа на предложението на още 3-ма членове на СК на ВСС като аргументите, обосноваващи необходимостта от прекратяване на конкурса са ясно и недвусмислено формулирани - невъзможността да се приключи процесния конкурс, дългата му продължителност, необходимостта от кадрово обезпечаване на апелативните съдилища – търговски отделения, както и продължителността на командироването.

По отношение на правните основания, настоящият съдебен състав намира, че постановяването на окончателния акт, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса, в т.ч. неговото прекратяване, е от изключителната компетентност на СК на ВСС, в съответствие с конституционните ѝ правомощия по чл. 130а, ал. 5, т. 1, доразвити в устройствения закон - чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, и според които колегията в съответствие със своята професионална насоченост назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Конкурсната процедура е административно производство и като такова то се образува, администрира и прекратява от компетентния административен орган. Той е този, на когото, след като законодателят, с разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ, е предоставил правомощието да организира и провежда конкурсите за заемане на свободните длъжности в органите на съдебната власт, е възложена и преценката да прекрати започнали процедури при съблюдаване целта на закона, а именно осъществяване на кадровата политика и обезпечаване работата на органите на съдебната власт. Ето защо съдът приема, че прекратяването на започнатата през 2022 г. процедура е постановено в изпълнение на правомощията на административния орган и се явява част от управленската и кадрова компетентност по обявяването и законосъобразното им провеждане, посочено в разпоредбата на чл. 30, ал.5, т. 9 от ЗСВ.

По отношение на релевираните възражения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на произнасяне по депозирано мотивирано предложение от КАК, по което СК на ВСС е била длъжна да упражни правомощията си, уредени в чл. 193 от ЗСВ, настоящият съдебен състав намира следното:

Административният орган, съответната колегия на ВСС, следва да осигури спазване на всички законови изисквания по процедурата, следване на етапите от нея, конституиране и работа на помощните органи в производството, вземане на решенията, изготвяне на конкурсната документация, и при наличието на материалните предпоставки за заемане на длъжността да вземе решение, като съобрази работата на конкурсната комисия и другите помощни комисии /в същия смисъл и решение по адм. дело № 10511/2020г на ВАС/.

Правомощието на съответните Съдийска и Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ да организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности включва в обхвата си и задължението на всеки етап /фаза/ от конкурсната процедура да извършва преценка за нейното законосъобразно протичане и при установяване на противното да я прекрати, респ. да я санира чрез повтаряне при спазване на изискванията за законосъобразност на извършеното порочно процедурно действие. Това правно положение е установено по несъмнен начин в случаите, когато административният орган е приемал опорочаване на процедурата и е приемал актове в тази насока - решение № 8827/25.06.2014г. по адм. дело № 5613/2014г на петчленен състав на ВАС и частично оставеното с него в сила решение № 219/09.01.2014г по адм. дело № 13759/2013г на ВАС, шесто отделение.

В тази връзка, в правомощията на съответната колегия на ВСС като административен орган, компетентен да вземе решение за провеждане на конкурс, да го организира и проведе, съгласно чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ, е да провери дали са допуснати нарушения на процедурните правила за провеждането му, водещи до неговото опорочаване, респективно ако конкурсната процедура не е изначално опорочена, да я върне от етапа на опороченото действие до приключването й с издаване на законосъобразен акт по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ.

Налага се изводът, че преди вземане на решението по чл. 193 от ЗСВ, съобразно мотивираното предложение на КАК, СК на ВСС дължи проверка, която включва установяване дали и доколко са спазени административнопроизводствените правила при работата на конкурсната комисия, Комисията по професионална етика и Комисията по атестирането и конкурсите. В този смисъл обвързаността с класирането и поставените оценки на конкурсната комисия като експертна дейност е налице за СК на ВСС единствено и само ако кадровият орган приеме, че в рамките на процедурата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които опорочават конкурсната процедура.

В конкретния случай и на трите заседания на СК на ВСС, проведени съответно на 24.09.2024 г., 28.01.2025 г. и 11.02.2025 г. са внесени предложения от членове на СК на ВСС за вземане на решение за връщане на конкурсната процедура в предходен етап поради допуснати съществени нарушения в провеждането на конкурса, които предложения обаче не са подложени на гласуване от страна на председателстващия заседанията /Г. Захарова/ и липсва взето решение на СК на ВСС, с което да бъдат решени от кадровия орган повдигнатите въпроси относно наличието или липсата на допуснати нарушения в процедурата.

Настоящият съдебен състав намира, че отправеното предложение от членове на СК на ВСС за вземане на решение относно констатиране от кадровия орган на допуснати нарушения в процедурата и евентуалното ѝ връщане на предходен етап е процесуална пречка за вземане на решение по същество на мотивираното предложение по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ на КАК. Това е така, тъй като проверката, която дължи СК на ВСС при гласуването на мотивираното предложение по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ е относно изискванията на чл. 162 и 164 от ЗСВ, както и относно притежаваните професионални и нравствени качества на класираните кандидати. В тази връзка, отказ по чл. 193 от ЗСВ може да бъде постановен от кадровия орган спрямо конкретен класиран участник и в случай, че бъде установено, че не отговаря на изискванията на чл. 162 и 164 от ЗСВ, или не притежава необходимите професионални и нравствени качества, но не и в хипотеза на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при работата на конкурсната комисия, Комисията по професионална етика и Комисията по атестирането и конкурсите.

В случай на установено от СК на ВСС допуснато съществено нарушение в процедурата за провеждане на конкурса от страна на самия кадрови орган или на някой от помощните му органи, то тогава следва да бъде взето решение по чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ или за прекратяване на конкурса поради неотстраними допуснати нарушения на процедурните правила за провеждането му, водещи до изначално опорочаване, или ако конкурсната процедура не е изначално опорочена - да я продължи от етапа на опороченото действие до приключването ѝ с издаване на законосъобразен акт по чл. 193 от ЗСВ.

Смисълът, който се влага, е при наличие на съмнения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на конкурса у част от членове на СК на ВСС, които съмнения са обективирани в предложение за връщане на конкурсната процедура на предходен етап, СК на ВСС като колективен орган да формира воля относно необходимостта от отстраняването на тези нарушения. Ако бъде взето решение по предложението в обратния смисъл, а именно, че не е налице основание за връщане на процедурата на предходен етап, то това решение на кадровия орган би служило като основание за провеждане на гласуване по предложението на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ.

В конкретния случай фактите по делото сочат, че петима членове на СК на ВСС /Д. Кояджиков, Б. Новански, С. Мавров, Б. Магдалинчев и С. Гроздев/ са заявили, че вземането на решение от страна на СК на ВСС относно направеното предложение за връщане на конкурса на предходен етап, поради допуснато нарушение в процедурата, е преюдициален за вземането на решение от тяхна страна по отношение на мотивираното предложение на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ. Предвид факта, че предложението не е било подложено на гласуване в 3 заседания, тези петима членове на СК на ВСС са декларирали, че не могат да формират воля по предложението на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, поради което са се отвели от разглеждането му по същество. Това от своя страна е довело като правна последица до невъзможност Съдийската колегия на ВСС, функционираща със съществено намален състав /11 действащи членове от 14 предвидени членове съгласно Конституцията/ да гласува внесеното мотивирано предложение от КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една страна, за СК на ВСС не е възникнало задължението за произнасяне по мотивираното предложение от КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, предвид наличието на валидно отправено, но неподложено на гласуване предложение от членове на СК на ВСС, което обуславя произнасянето по предложението на КАК, а от друга страна, подобно произнасяне е станало и невъзможно, предвид наличието на направени отводи от страна на петима членове на СК на ВСС.

Следващата група възражения, отправени от жалбоподателите са относно обстоятелството дали направените отводи от страна на петимата членове на СК на ВСС от разглеждането по същество на мотивираното искане по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ са извършени съобразно реда и правилата за отстраняване от участие в гласуването.

Съгласно чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗСВ, член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност, като членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването.

Както вече бе посочено, на 24.09.2024 г. са обсъдени постъпили възражения от петима участници в конкурса, съдържащи доводи за нарушение на процедурата, свързана с избор на хабилитирания преподавател и с твърдения за липса на съответствие на специализацията му със съответната материя – търговско право, както и за липса на изложени от страна на конкурсната комисия мотиви и съображения за поставяне на оценка, съобразно необходимото ниво на конкретика за всеки един кандидат. На това заседание е внесено предложение /от председателя на ВАС/ да не се провежда гласуване по мотивираното предложение на КАК поради установени допуснати съществени нарушения на предходен етап от конкурса, като се върне процедурата на ниво избор на нова конкурсна комисия.

Настоящият съдебен състав намира, че по така направеното предложение СК на ВСС е дължало произнасяне преди вземането на решението по мотивираното предложението на КАК по чл. 193 ал. 2 ЗСВ, но поради напускането на залата от двама от членовете на СК на ВСС /О. Керелска и А. Дишева/, предложението е останало неразгледано поради липса на кворум. На следващото заседание по тази точка от дневния ред, проведено на 28 януари 2025 г. член на СК на ВСС /Д. Кояджиков/ отново е внесъл това предложение - да не се разглежда по същество мотивираното предложение на КАК, а да се върне процедурата на фаза „Сформиране на нова конкурсна комисия".

Съдът намира, че СК на ВСС отново е дължала произнасяне по това предложение преди вземането на решението по мотивираното предложение на КАК по чл. 193 ал. 2 ЗСВ, но то не е било подложено на гласуване от председателстващия заседанието /Г. Захарова/, а вместо това се е пристъпило към докладване и гласуване по същество на мотивираното предложение на КАК, което от своя страна също не се е провело, тъй като трима от участващите в заседанието членовете на СК на ВСС /Д. Кояджиков, Б. Новански и С. Мавров/ са декларирали своя отвод от разглеждането на предложението на КАК по същество, предвид обстоятелството, че са в невъзможност да формират воля преди да бъде подложено на гласуване и респективно да бъде взето решение от страна на СК на ВСС на обуславящия въпрос относно връщането на процедурата на предходен етап.

В третото по ред заседание, проведено на 11.02.2025 год. предложението да не се разглежда по същество мотивираното предложение на КАК, а да се върне процедурата на фазата „Сформиране на нова конкурсна комисия" отново не е подложено на гласуване от страна на председателстващия заседанието /Г. Захарова/, като други двама членове на СК на ВСС /Б. Магдалинчев и С. Гроздев/ също са изтъкнали обстоятелството, че неподлагането на гласуване на предложението за връщане на процедурата на предходен етап и нерешаването на този обуславящ въпрос от страна на СК на ВСС е пречка за вземане на крайното решение и също са декларирали отвода си от разглеждането по същество на мотивираното предложение на КАК. Настоящият съдебен състав намира за обосновани изложените съображения от страна на членовете на СК, отвели се от разглеждането по същество на мотивираното предложение на КАК, че произнасянето на СК на ВСС по предложение за връщане на конкурса на предходен етап поради допуснати нарушения на процедурата, следва да бъде извършено преди извършването на преценката дали класираните кандидати отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежават необходимите професионални и нравствени качества.

В конкретния случай обаче, както вече бе посочено, по предложението на част от членовете на кадровия орган да не се провежда гласуване по предложението на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ и процедурата да бъде върната на етап избор на нова конкурсна комисия, не е било взето решение от страна на СК на ВСС нито на заседанието на 24.09.2024 г. поради напускане на заседанието на двама от членовете на СК на ВСС /О. Керелска и А. Дишева/, нито на заседанията на 28.01.2025 г. и 11.02.2025 г. поради неподлагането му на гласуване от страна на председателстващия заседанието /Г. Захарова/.

Предвид горните факти, настоящият съдебен състав намира, че са били налице обстоятелства по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗСВ, които са способни да повлияят на безпристрастността на членовете на СК на ВСС, които са се отстранили от гласуването по същество на мотивираното предложение на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, които обстоятелства са били обявени от тях.

Следва да бъде посочено, че всички изложени от жалбоподателите твърдения, че в конкурсната процедура не са били допуснати каквито и да било нарушения - както в работата на конкурсната комисия, така и при конституирането на състава ѝ от страна на СК на ВСС, биха били относими към преценката за законосъобразност при евентуално вземане на решение от СК на ВСС за връщане на конкурса в предходен етап, каквото в настоящия случай не е налице. Относими към преценяване законосъобразността на акта по същество биха били и възраженията относно неотстраняването на обстоятелствата, довели до отвода на петима членове на СК на ВСС от разглеждането по същество на мотивираното предложение на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ.

В настоящото производство по оспорване на решението на СК на ВСС за прекратяване на конкурса, предмет на преценката за законосъобразност е дали са налице материалноправните предпоставки за упражненото от органа властническо волеизявление, както и дали вземането на подобно решение съответства на целта на закона. Предвид така очертания предмет на проверката за съответствие на процесното решение за прекратяване на конкурса с материалноправни разпоредби на ЗСВ, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ, законодателят е предоставил на СК на ВСС правомощието да организира и провежда конкурсите за заемане на свободните длъжности в съдилищата, като в това правомощие се включва и извършване на преценка относно необходимост от прекратяване на започнали процедури при съблюдаване целта на закона, а именно осъществяване на кадровата политика и обезпечаване работата на органите на съдебната власт. В съответствие с изискванията на горната разпоредба и при формирана преценка относно необходимост от прекратяване на започнали процедури, кадровият орган взема решение за прекратяване. Това свое правомощие кадровият орган упражнява при условията на оперативна самостоятелност, като изискването за законосъобразност не препятства органът да избере измежду всички възможни решения това, което би било най-целесъобразно и съответстващо на целта на закона.

На заседанието на СК на ВСС, проведено на 12.02.2025 г., когато е взето процесното решение, СК на ВСС е разполагала с възможност да вземе решение в посока продължаване провеждането на процедурата, като вземе решение за отказ от разглеждане по същество на мотивираното предложение на КАК по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, или да прекрати тази процедура. СК на ВСС е взела решение да прекрати процедурата, като от вносителя на предложението /председателстващият засезанието Г. Захарова/ са изложени мотивите, обосноваващи това решение, като са изложени подробни мотиви и от членовете на СК на ВСС в подкрепа на предложението.

От изложените мотиви е видно, че кадровият орган е съобразил обстоятелството, че е налице прекомерна продължителност на обявения конкурс, който продължава от 2022 г., вследствие на което са били открити нови длъжности за заемане чрез конкурс, който ако не бъде обявен, ще препятства възможността на широк кръг съдии, които са придобили право да участват в такъв конкурс. Посочено е също, че прекратяването на конкурса и обявяването на нов е действие, което СК на ВСС дължи не просто на съдийската общност, а на обществото, защото непопълването на свободни съдийски места в апелативните съдилища, търговски отделения, създава условия за продължително във времето командироване на множество съдии, което е в противоречие с кадровата политика на СК на ВСС за обезпечаване работата на органите на съдебната власт. Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на кадровия орган, които са съобразени и с мотивите на ВАС по адм.д. № 9619/2022г. и № 9871/2022г. по идентични казуси.

Неоснователни са и релевираните възражения за наличие на оправдани правни очаквания на класираните от конкурсната комисия кандидати, тъй като са непротивопоставими на преследваната от кадровия орган легитимна цел - да бъде даден приоритет на възможността за участие на по-широк кръг от кандидати, придобили право да участват в един нов конкурс, в който да бъдат обявени и повече места. В тази връзка, от една страна следва да бъде посочено, че участниците в този конкурс все още не са придобили права предвид обстоятелството, че въпросът относно допуснато съществено нарушение при провеждане на процедурата не е бил решен от кадровия орган поради вече изложените по – горе съображения, което е довело като правна последица до невъзможност да бъде взето решение по същество на предложението на КАК. От друга страна, решението на СК на ВСС е прецизно мотивирано с аргументите на вносителя на предложението - председателстващия Г. Захарова и от изказването на А. Дишева, обосноваващи приоритета за системата като цяло в един бъдещ конкурс да могат да участват максимално широк кръг съдии, в това число и участниците в този, който се прекратява.

Предвид изложеното, оспореното решение на СК на ВСС, като издадено от легитимен и компетентен орган, в границите на неговата материална компетентност, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване нормите на приложимия закон и неговата цел, е правилно и законосъобразно.

Жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на ВАС