Определение № 2391 от 25.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2430/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от касатора „Залива 47 - СП“ АД с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1653 от 29.05.2025 г. по ч. т. д. 2430/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като моли да му бъдат присъдени разноски за частното производство. Изтъква, че не му е известна задължителна съдебна практика, която да изключва присъждането на разноски в производство по чл. 248 ГПК, и излага доводи за приложимост на общо основание на разпоредбата на чл. 81 ГПК и в производството по частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК. Насрещната страна, „Електроразпределение Север“ АД, оспорва молбата като неоснователна. Позовава се на утвърдена съдебна практика на ВКС за неприсъждане на разноски в производство по чл. 248 ГПК и моли молбата да не бъде уважена. Молбата е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима. Молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските. Както е приел съдът с определението си от 29.05.2025 г., в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски на страните. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила отражение например в определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч. т. д. 2377/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 662 от 24.08.2023 г. по ч. т. д. 244/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 1355/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 58 от 04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 869/2022 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 288 от 07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др. Горецитираната последователна практиката на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, обосновава неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в производството по чл. 248 ГПК с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не е ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските, поради което изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт, доколкото производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, то е съпътстващо основния спор и произнасянето по него няма самостоятелно значение, тъй като с него не се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и следователно по него не се присъждат отделно допълнителни разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение