Определение № 151 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Й. Й. срещу Определение № 10791/07.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 1636/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. Й. Й., чрез адв. Т. Цонев, срещу мълчалив отказ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да се произнесе по упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 направено с искане от 23.05.2025 г.; производството по делото е прекратено; А. Й. Й. е осъдена да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че към датата на подаване на жалбата не е бил налице мълчалив отказ, тъй като към тази дата е бил изтекъл срокът за отговор. Излага съображения, че допуснатата техническа грешка в заявлението от 23.05.2025 г. не може да промени срока за отговор на администратора на лични данни, както и че след подаването на коригирано заявление, не започвал да тече нов срок за отговор от администратора. Счита, че неправилно съдът е приел, че представеният изричен отговор удовлетворявал искането ѝ, тъй като не се представят никакви документи като: договори, общи условия, погасителни планове, платежни нареждания за извършени погасителни вноски и други. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател се представлява от адв. Цонев. Ответникът – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Сталева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд от фактическа страна е приел следното: С искане от 23.05.2025 г. А. Й., чрез адв. Цонев, е поискала от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да ѝ бъде предоставен достъп до всички лични данни, които дружеството обработва по смисъла на чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, като ѝ бъдат предоставени всички копия на документи, които съдържат нейни лични данни. В искането имената на Й. били посочени правилно, но било посочено грешно ЕГН. На 23.06.2025 г., дружеството уведомило адв. Цонев, че не обработва лични данни на лице с посоченото ЕГН. На същата дата, адв. Цонев е изпратил отговор до дружеството, като е уточнил, че имената на Й. са верни и е посочил и правилното ЕГН. На 22.07.2025 г. дружеството е изпратило отговор до заявителката, чрез нейния процесуален представител. При така установеното от фактическа страна съдът приел от правна страна, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК - поради липса на правен интерес от оспорването. Приел е, че дружеството не е постановило мълчалив отказ по искането на Й.. В тази връзка е изложил съображения, че в законоустановения срок дружеството е уведомило Й., че не обработва нейни лични данни, като проверката е извършена съобразно посочените от лицето три имена и ЕГН. Посочил е, че след като е било сезирано с надлежно искане – с три имена и вярно ЕГН на заявителя, дружеството отново в законоустановения срок е изпълнило задължението си по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е предоставило на Й. цялата информация за всички нейни лични данни, които обработва, за начините по които го прави и за методите, които използва за тяхна защита. Поради това е приел, че подадената на 21.07.2025 г. жалба е преждевременна, тъй като не е бил изтекъл предвидения в чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 едномесечен срок за предоставяне на данните, по искането на Й., с което дружеството е било сезирано на 23.06.2025 г. Съдът е посочил, че не споделя становището на жалбоподателката, че с отговора, който дружеството ѝ е изпратило на 22.07.2025 г. е поставен изричен отказ по искането й. В тази връзка е посочил, че в отговора се съдържа всичката изискуема от чл. 15, § 1, букви от „а“ до „з“ информация, включително личните данни на заявителката, съобразно легалната дефиниция на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, които дружеството обработва. Определението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че 23.05.2025 г. А. Й., чрез процесуален представител, е подала до „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни, заявление за упражняване на право на достъп до лични данни съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Поискала е да ѝ бъдат предоставени всички копия от документи, в които се съдържат лични данни на А. Й. Й.. Заявлението е изпратено и на двата електронни адреса посочени в Политика за защита на личните данни на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – [електронна поща], [електронна поща]. По така подаденото заявление е отговорено по имейл от длъжностното лице по защита на личните данни на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на 23.06.2025 г. Посочено е, че при извършената проверка по предоставените от заявителя данни е констатирано, че дружеството не обработва лични данни на лице с посочените имена и ЕГН. Дадена е възможност на заявителя да провери дали подадените данни са коректни и е изразена готовност за съдействие при предоставяне на допълнителна информация. В отговор на този имейл, със заявление от 23.06.2025 г. А. Й. е посочила, че имената са правилно посочени, но има техническа грешка в ЕГН-то. Посочено е правилното ЕГН. На така подаденото заявление е отговорено от длъжностното лице по защита на личните данни на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с акт от 22.07.2025 г., изпратен по имейл на заявителя на същата дата. В изпълнение на изричните указания на съда, дадени с Разпореждане № 10034 от 17.09.2025 г. жалбоподателката е уточнила, с молба от 01.10.2025 г., че този отговор е постановен след подаване на жалбата до съда, поради което производството по делото следва да продължи срещу изричния отказ от ответното дружество. При така определения предмет на жалбата, съдът неправилно се е произнесъл по допустимостта на жалбата срещу мълчалив отказ по искането на А. Й. от 23.05.2025 г. По искането е постановен изричен акт, който жалбоподателят е посочил, че оспорва, тъй като не се представят никакви документи като: договори, общи условия, погасителни планове, платежни нареждания за извършени погасителни вноски и други. Съдът е следвало да прецени допустимостта, евентуално основателността на жалбата на А. Й. Й. срещу акта от 22.07.2025 г. издаден от длъжностното лице по защита на личните данни на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който е отговорено на подаденото до „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД заявление по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенциите за разноски ще следва да се произнесе решаващият съд, предвид чл. 226, ал. 3, вр. чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение