Решение № 5516 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. Савова, срещу Решение № 2401 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1442/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което по жалба на Р. К. И. е отменено Решение № 32-986083 от 28.08.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че правилно с административния акт митническата стойност на автомобила е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са изложени съображения за неприложимостта на вторичните методи, противно на приетото от съда. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Ответникът – Р. К. И., чрез адв. Керина, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение № 32-986083 от 28.08.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е определена нова митническа стойност по декларация с MRN 21BG001008030772R7 от 08.02.2021 г. в размер на 29 092.51 лв., извършена е корекция на митническата декларация с промяна на цената, и са установени дължими суми за досъбиране за мито в размер на 2 295.07 лв. и ДДС в размер на 5 049.16 лв., заедно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. В хода на административното производство е установено, че на 08.02.2021 г. в МБ „Свободна зона Бургас“ е приета МД с MRN 21BG001008030772R7/08.02.2021 г., с вносител в ел. декларация 3/15 и декларатор в ел. декларация 3/18 Р. К. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Благоевград, [адрес], EOPИ: BGB210129ZZACXYN4 и пряк представител в ел. декларация 3/19 и ел. декларация 3/21 „ЕМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 102978701 за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.декларация № 6/8: „Употребяван пътнически автомобил“ - катастрофирал: марка: Ауди, модел А7 тип, брой места 5; товароносимост: 0, Първа регистрация: 20160101, цвят: бял; работен обем: 3000 куб. см.; мощност 313 HPSAE: двигател. № бензин; шаси :WAUWGAFC9GN003356. Държава на изпращане – САЩ; УСЛОВИЕ ЗА ДОСТАВКА – „FOB-Франко борд“. Митническата стойност на деклариране е посочена в размер на 6 141.76 лв., определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при цена на стоката 3 300 USD (Американски долар), транспортни разходи в размер на 808.13 лв. и валутен курс 1.61625 лв. за 1 USD. Към митническата декларация от страна на Р. И. е приложен и Bill of sale, („сметка за декаларация“ – л. 68 и л. 92) в който като продавач е Г. М. с посочен адрес: [адрес], а купувач е жалбоподателя при цена 3 300 USD. При проверка е анализирана наличната информация със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) – WAUWGAFC9GN003356, като във връзка с тази информация в митническите органи възникнали съмнения дали декларираната договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С писмо peг. № 32-250612/04.08.2021 г. чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София, е отправено искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и гранична защита, за предоставяне на информация и документи по отношение на допуснати за свободно обращение в Република България моторни превозни средства от САЩ, за които има подозрения, че са декларирани на занижена митническа стойност в ТД Митница Бургас. С писмо с peг. № 32-201094/17.06.2022 г. от страна на митническата администрация на САЩ е предоставен списък с автомобили с посочена декларирана стойност при износ на същите. Осъществен е последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана с горепосочената МД. Американските власти са изпратили следния документ: Electronic Export Information (електронна информация за износ – л. 119 - превод, л. 122), вътрешен потвърдителен номер /ITN/: Х20201201734746, външен потвърдителен номер /XTN/: 475327393-HBOL2422 ог 04.12.2020г. със статус: експортиран /EXPORTED/. Във връзка с получения отговор от американските митнически власти е установено, че е налице информация по отношение на стоката, декларирана за режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008030772R7/08.02.2021r. Посочено в оспореното решение е, че в изпратения документ се съдържа следната информация: износител - „Иист Уест Трейд 4821, Ланкершим булевард. UNIT F-166, Северен Холивуд, Калифорния 91601, САЩ“, пристанище на износ 2704- Лос Анджелис, Калифорния, спедиторски агент – Мув Експрес Груп, 15327 С. Сан Педро СТ., Идентификационен номер на служителя [номер], Гардена, Калифорния, 90248, САЩ и пристанище на разтоварване 48707 – Варна България. В електронната информация за износ се съдържат и данни за транспортния референтен номер - 69045865, за експортния превозвач – Хапаг - Лойд - Америка ЕООД и на плавателния съд – Токио Експрес. В EEI е вписано име на краен получател и адрес „Алекс БГ 2008 ЕООД, УЛ. „Софрони Врачански“ № 18, Офис 2, Варна България“, съдържат се данни за автомобил с марка Ауди А7, година 2016 г.; номер на шаси WAUWGAFC9GN003356, per. талон № СА 171936286, което съвпада с описания в ел.д. 6/8 на МД с МРН 21BG001008030772R7/08.02.2021 г., като за горецитирания автомобил е отразена продажна цена в размер на 17 500 USD. На 07.07.2022 г. до Р. К. И. е изпратено писмо peг. № 32-227207/07.07.2022 г. (л. 50), с което лицето е уведомено за започване на административно производство по промяна на митническата стойност на четири броя леки автомобили, един от които е процесният. Административният орган позовавайки се на получения от американските митнически власти по линия на международното сътрудничество - електронна информация за износ (ЕЕI) са приели, че декларираната митническа стойност на стоката по MRN 21 BG001008030772R7/08.02.2021 г., не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза. Посочено в писмото е, че действително установената платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза е в размер на 17 500 USD, като към нея на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. следва да се прибавят и транспортните разходи. Със съобщение с peг. № 32-227207/07.02.2022 г., И. е уведомен за мотивите, на които се основава установеният размер за досъбиране на вносно мито. С оспореното митническо решение митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който метод се явява разумен способ съобразно полученият документ от митническата администрация на САЩ, за който е прието, че представлява официален документ, поради което е годно доказателство за извършена проверка по линия на международно сътрудничество. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение. За да отмени акта, съдът е приел, че полученият от американските митнически власти отговор е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който обосновава основателността на породилите се съмнения. Изложени са съображения, според които незаконосъобразно митническият орган е приложил методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като не са посочени конкретни мотиви за неприложимостта на методите, предвидени в чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламента. Според първоинстанционния съд е останало недоказано изпълнението на изискването за мотивиране на избрания метод, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причните, поради които не са приложени методите по чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламента. Според съда неправилно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти електронна информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по см. на чл. 74, § 3 от Регламента. Решението е неправилно. Макар съдът да е установил пълно и точно относимата фактическа обстановка, е извел необосновани и неправилни правни изводи. Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали митническата стойност на автомобила законосъобразно е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ или „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираната от вносителя договорна стойност на процесния автомобил, с оглед съществените разлики между декларираната стойност и тази според получените от американските митнически власти данни. Неправилно обаче съдът е приел, че използваният за остойностяване на вноса за митнически цели метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. Във връзка с тълкуването и приложението на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 следва да бъде съобразено Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд, което припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквото е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации от 6 ноември 2000 г., обнародвана в „Държавен вестник“, в сила от 1 април 2004г.(в настоящия случай). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Настоящият състав намира, че информацията за декларираната износна цена на автомобила, предоставена от американските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представената фактура, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента. Както вече бе посочено, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, б. „а“ – „г“, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай, с оглед естеството на стоката – „употребяван автомобил – катастрофирал“, настоящият касационен състав намира, че правилно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 Регламента, поради липсата на съществени данни, относими към определяне на стойността по реда на вторичните методи, както и поради липса на относима информация в митническата информационна система. Според т. 32 от Решение по дело Т-296/25, член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува във връзка с член 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който предвижда, че при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 от посочения кодекс може да се прояви „разумна гъвкавост“ при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2026 г., Keladis-I и Keladis-II, С-72/24 и С-73/24, EU:C:2026:51, т. 104). Следователно, трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери. В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесния автомобил, предоставени от митническите власти на САЩ. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на Съюза разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Въпреки изход на спора в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение