Определение № 1983 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2024 г.

Производството е по повод частна жалба, подадена от „Надежда Ви Строй“ ЕООД против определение № 10584/30.11.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9054/2023 г. С обжалваното определение съдът е приел, че е сезиран с жалба против постановление № ИЗХ23020411/29.03.2023 г., издадено от гл. инспектор на Д „Инспекция по труда“ Ловеч, с което е обявено за съществуващо трудово правоотношение между частен жалбоподател и Ю. Шукриев. При извършена проверка по допустимостта на жалбата, конкретизирана по предмет с молба от 02.11.2023 г. решаващият съд е приел, че жалбата срещу сочения административен акт е просрочена. Поради недопустимостта й я оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Частен жалбоподател не е съгласен с определението на съда. Прави оплакване за незаконосъобразност и иска отмяната му, като делото продължи по оспорвания предмет, за който в частната жалба се твърди, че е обжалван с жалба от 11.04.2023 г. В срока по чл. 232 от АПК от административният орган не са постъпили възражения. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на акта, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Във връзка с изложеното частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че жалбата на „Надежда Ви Строй“ ЕООД е просрочена, тъй жалбоподател е уведомен, чрез негов представител за издаденото постановление № ИЗХ23020411/29.03.2023 г. на 31.03.2023 г. Както правилно отбелязва съдебният състав на АССГ, в постановлението не е посочено, пред какъв орган и в какъв срок може да се оспори. Прилагайки правилата на чл. 140 от АПК, според съда, двумесечният срок за оспорване е изтекъл. Това е станало на 31.05.2023 г., от която дата правото на оспорване именно на това постановление е преклудирано. По описа на АССГ е образувано по жалба на частния жалбоподател административно дело № 3949/2023 г., срещу издадено предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ № ИЗХ23020415/29.03.2023 г., засягащо сочените страни. Безспорно, в указания в предписанието срок е подадена жалба, но единствено срещу това предписание, посочено по номер и дата на издаване, както и правното основание за това. Никъде в жалбата до АССГ, по която е образувано адм. дело № 3949/2023 г. като предмет на оспорване, или акт, с който са нарушени законни права и интереси на оспорващия не се сочи за издаденото постановление № ИЗХ23020411/29.03.2023 г. За прецизност следва да се посочи, че искането в жалбата, по която е образувано адм. дело № 3949/2023 г. е за отмяна на предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ изх. № ИЗХ23020415/29.03.2023 г. на гл. инспектор Д „ИТ“ Ловеч. В хода на оспорване на административния акт, по който е образувано адм. дело 3949/23 г., по точно – на 14.09.2023 г. се въвежда и предмет на оспорване за постановление № ИЗХ23020411/29.03.2023 г. Във връзка с това становище, е образувано адм. дело 9054/2023 г., по което е постановено обжалваното определение. Правилно АССГ е приел, че частния жалбоподател е уведомен редовно в удължения срок по чл. 140 от АПК. Състав на шесто отделение на Върховен административен съд приема, че по отношение постановление изх. № ИЗХ23020411/29.03.2023 г., издадено от главен инспектор в Дирекция „ИТ“ Ловеч правото на жалба не е упражнено в двумесечния срок по чл. 140 от АПК. Твърденията на частен жалбоподател, че било логично, след като се оспорва предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ № ИЗХ23020415/29.03.2023 г. да се оспори и постановление № ИЗХ23020411/29.03.2023 г. двете издадени от гл. инспектор Д „ИТ“ Ловеч не се споделя като законосъобразно. При оспорване на предписанието, частен жалбоподател е упражнил правото си на жалба, определяйки като предмет на оспорването само този административен акт. Правилни са изводите на съдебния състав на АССГ, че жалбоподателят определя предмета на защитата, която иска от съда, но това право не е неограничено във времето. В жалбата до АССГ, по повод на която е образувано адм. дело № 3949/2023 г. действително се сочи постановление, но без номер, дата на издаване и издател, а и както се посочи, предмет на оспорването е конкретно посочен административен акт. Съдът не може да предвижда и да тълкува волята на страните в процеса. След като в производството по адм. дело № 9054/2023 г. предмет на оспорване се въвежда след изтичане на процесуалните срокове за обжалване, жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, което като правилно процесуално действие се споделя от този съдебен състав Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение